Душеполезни поучения на преподобния старец Амвросий Оптински

Въпрос: "Как да се живее?"
Отговор: "Да живеем без да скърбим, без да осъждаме, без на никого да досаждаме и на всички - моите почитания."
* * *
... от преподобния Марк Подвижник, който казва: "Когато искаш да разрешиш нещо труднопостижимо, търси какво е угодно на Бога за него, и ще намериш полезното решение..."
* * *
Въпрос: "В книгата на Варсануфий Велики пише: хвърли немощта си пред Бога. Какво значи това?"
Отговор: "Когато те нападнат помисли и нямаш сили да се бориш, тогава кажи: "Господи, Ти виждаш моята немощ, аз нямам сили да се боря, помогни ми!"
* * *
Старай се във всичко да постъпваш по Божиите заповеди и помни, че Господ присъства и вижда разположението на сърцето ти. Като изпълняваш послушанието, смятай, че ти е възложено от Господа, чрез човека, и от усърдието при изпълнението му зависи твоето спасение.

За послушанието

Веднъж при преподобни Исидор дошъл един от учениците на известен монашески наставник да го пита по важен въпрос, свързан с монашеството. Докато говорели, настъпила нощта и излязла буря. Мълниите и гръмотевиците били ужасни. Без да обръща внимание на това, ученикът се готвел да се връща при своя старец. Свети Исидор и останалите монаси го канели да нощува при тях, описвали му колко опасно е в такава дъждовна нощ да преминава през реката, която макар и не дълбока, била твърде бърза. Въпреки всичко гостът оставал непоколебим. „моят наставник ми нареди да се върна непременно днес, как мога да не изпълня нареждането му“ – казал той и се простил с тях.

Преподобни Исидор и останалите монаси излезли да го изпратят. Когато стигнали до реката, ученикът свалил горните си дрехи, вдигнал ги над главата си и тръгнал към другия бряг. Монасите, като го гледали, потрепервали при всяка вълна, която го заливала. Но ученикът преминал бурната река благополучно и като си облякъл дрехите, поклонил им се и продължил към своя старец. Преподобни Исидор и останалите братя го благословили, като се удивлявали колко е велика силата на всяка добродетел.

В каквото и звание да се намира човек, едно от най-важните му задължения е да се подчинява на началството. Не бива да търсим каквито и да било извинения за нашата непокорност.

Из „Училище за благочестие“ том 1

Из "Православният път към спасението и източните и окултните мистически учения" йерей Владимир Елисеев

До колко са опасни психологически тщеславието и гордостта, ако се развиват безпрепятствено, добре е показано от свещеник Александър Елчанинов в книгата му "Записки": "Да се опитаме да очертаем главните етапи на развитието на гордостта от лекото самодоволство до крайното душевно помрачаване и пълната гибел.
Отначало това е само заетост със себе си, почти нормална, съпроводена с добро настроение, преминаващо често в лекомислие. Човек е доволен от себе си, често се смее, подсвирква си, тананика, щрака с пръсти. Обича да изглежда орогинален, да поразява с парадокси, да остроумничи, проявява особени вкусове, капризен е в храната. С желание дава съвети, намесва се дружески в чужди дела и неволно разкрива изключителния си интерес към себе си с такива фрази (прекъсвайки чуждата реч): "Вижте какво ще ви кажа..." или "Не, аз знам по-интересен случай...", или "Аз имам навика..." или "Придържам се към правилото...".
Говорейки за чуждата мъка, някои безсъзнателно казват за себе си така: "Аз бях така потресена, че и до сега не мога да дойда на себе си." Едновременно с това налице е огромна зависимост от чуждото одобрение, от което човек ту внезапно разцъфва, ту посърва и става кисел. Но като цяло в този стадий настроението остава жизнерадостно. Този вид егоцентризъм е присъщ на младостта, макар че се среща и в зряла възраст.
Човек е щастлив, ако на този стадий се сблъска със сериозни грижи, особено за другите (женитба, семейство), работа, труд... Ако това не стане, болестта се развива по-нататък.
Появява се искрена увереност в собственото си превъзходство. Често това се изразява в неудържимо многословие... Егоистичната природа на многословието изобщо не се намалява от това, че то понякога е на сериозна тема. Гордият човек може да говори за смирението и мълчанието, да прославя поста и да дискутира въпроса кое е по-висше - добрите дела или молитвата.
Увереността в себе си бързо прераства в страст да командва. Той посяга на чуждата воля (без да понася ни най-малко посегателство спрямо своята), разпорежда се с чуждото внимание, време и сили, става нагъл и нахален. Неговата работа е важна, чуждата е дреболия. Той се захваща с всичко и се меси във всичко. На този етап настроението на гордия се разваля. В своята агресивност той естествено среща противодействие и отпор - появява се раздразнителност, упоритост, свадливост. Той е убеден, че никой не го разбира, дори неговият духовник. Сблъсъците със "света" се изострят и горделивецът прави своя окончателен избор - неговото "аз" е против хората, но още не е против Бога.
Душата става тъмна и хладна, в нея се заселват надменността, презрението, злобата и ненавистта. Помрачава се умът, различаването на добро и зло се обърква, понеже се заменя с различаването на "мое" и "немое". Такъв човек не се подчинява на нищо. Той е непоносим във всяка компания. Неговата цел е да прокара своята линия, да посрами и порази другите. Той алчно търси известност, дори и скандална, отмъщавайки на света, че не е бил признат от него и търсейки реванш. Ако е монах, той оставя манастира, където всичко за него е непоносимо и търси собствени пътища. Понякога тази сила за самоутвърждаване е насочена към постигане на материални блага, кариера, обществена и политическа дейност, а понякога, ако има талант - към творчеството. И тук, благодарение на своя устрем, горделивецът може да постигне някои победи. На тази почва се създават разколите и ересите.
На края на последното стъпало човек скъсва връзката си и с Бога. Ако преди това е вършил грях поради немирство и бунт, сега си разрешава всичко и грехът не го измъчва, понеже е станал навик. Ако в този стадий му е леко, то му е леко с дявола и по тъмните пътеки. Състоянието на душата е мрачно, безпросветно, самотата е пълна, но заедно с това убеждението в правилността на своя път и чувството на пълна безопасност са искрени, въпреки че черните крила ги носят към гибел.
Междувпрочем, такова състояние твърде малко се отличава от полудяването.
Гордият и в този живот пребивава в състояние на пълна изолация (непрогледна тъмнина).  Как само беседва или спори той! Или изобщо не чува това, което му говорят, или чува само онова, което съвпада с неговите възгледи. Ако пък му казват нещо, което не съвпада с неговите мнения, той се ядосва като от лична обида, подиграва се и яростно отрича. В окръжаващите той вижда само онези свойства, които сам им е натрапил, така че дори в похвалите си остава горд, затворен в себе си и непроницаем пред обективното.
Ето как се потвърждава дълбочината на определението на преп. Йоан Лествичник: "Гордостта е крайна недъгавост на душата."
Гордият търпи поражение по всички фронтове.
Психологически - мъка, мрак, безплодие.
Морално - самота, секване на любовта, злоба.
От богословска гледна точка - смърт на душата, която предхожда телесната смърт, геена още приживе.
Физиологически и патологически - нервно и душевно заболяване.
В заключение естествено е да поставим въпроса как да се борим с болестта и какво да противопоставим на гибелта, която грози поелите по този път. Отговорът произтича от същината на въпроса - смирение, послушание пред обективното и послушание по следните стъпала: към любимите хора, към ближните, към закона на света, към обективната правда, към красотата, към всичко добро в нас и извън нас, послушание към Божия закон и накрая - послушание към Църквата, към нейния устав, заповеди, тайнствени въздействия..."
...Светителят Игнатий Брянчанинов казва: "Всичко, което правим извън евангелското учение и законоположение, непременно създава у нас вредно впечатление. Всяко дело, дума и помисъл - както благи, така и зли, непременно поставят в нас съответния си печат. Това трябва добре да се знае."

За чистата молитва

из Добротолюбие, том 5
Св. Нил говори: подвизавай се да правиш глух и ням своя ум по време на молитва и тогава ще можеш да се молиш както трябва. Блажен е умът, който по време на молитва опазва себе си без образи и без мечтаиня.
Св. Василий Велики казва: "Добра молитва е тази, която действено внедрява в душата помисъла за Бога.
Божието вселяване е да имаш в себе си Бог, вкоренен чрез помненето, когато това помнене не се прекъсва от земни грижи и умът не се смущава от неочаквани движения на страстите. Боголюбивите като бягат от всичко, отиват при Бога."
Когато душата се разединява с Божествената благодат и се съчетава с греха, настъпва истинска духовна смърт.

Св. Иван Рилски - най-великият български чудотворец

... И днес стават чудеса, защото "Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки" (Евр. 13:8), стига да имаме очи да ги видим и сърце да ги приемем. Благодарим на Бога за Неговата милост. Той промисля за всеки и никой на Страшния съд няма да може да каже: "Не знаех!..." Дните на човека са малко и всеки миг за него може да е последен. Затова стресни се, о, душо още сега и заработи за своето спасение! Утре, може би, ще бъде вече късно!

Христина Николова

Из "Назидавайки с любов" том 3, св. Теофан Затворник

Също към това водят множество други, нищожни на вид, но силни по увличащата си сила дела и навици. Това са лъжливият срам, заради който се скриват делата на вярата и се показва само светскост и свободна независимост от всякакви ограничения, откритото пристрастие към новото и гласното неразположение към старото без различаване, излишните претенции, проявявани от онези, които са признати за образовани, без да се вниква в свойствата на тяхната образованост, пристрастието към модите, забавите, остроумията, насмешливостта, карикатурите, празнословието, губенето на време и прочее... всичко това са дебни навици, но тъй като те се забелязват най-много в кръга на видимите неща, то пораждат подражание и по такъв начин навлизат в живота и го управляват, а като се и изразяват в различни правила, съставят кодекса на законите на света или са основополагащи за общественото мнение. Къде не може да се чуе например: така е прието... какво ще кажат? Това е остаряло... сега са други времена и прочее? Очевидни предразсъдъци, от които обаче никой не се старае и не счита за необходимо да очисти себе си.

Как да достигнем до блаженството да срещнем Господа?

1. Преди всичко се покайте. Помнете, че в духовния живот без покаяние нищо не може да се направи. Каквото и да търсите, началото на всичко ще бъде покаянието... без покаяние не трябва нищо да се предприема в нашите духовни търсения, каквото и да направите без него, всичко ще е напразно....
2. След това, като постоянно опазвате неизменно чувството си на покаяние, устройте за себе си такъв начин на живот и поведение, че на всяка ваша крачка или при всяко ваше движение  да бъде преобразяван във вниманието ви нашият Господ и Спасител. Такъв ред ще се устрои от само себе си и във вас ако:
а) Всичко, което правите, правите за слава на Господа и Спасителя, правите заради Христа... въобще всяко действие... Тъй като няма и минута, през която ние да не сме заети с някакво дело, то като се устроите така в делата си, вие всяка минута се срещате с Господа, като обръщате в негова слава всичките си дела. Да изпълните това и да получите плод от него можете още по-лесно, ако правите това:
б) в реда на ежедневните си дела поставете молитвените чинове - и църковните, и домашните, и въобще приемете като закон да бъдете строги изпълнители на всеки устав на Светата Църква до последната йота, без празни мъдрувания и криви тълкувания, в простотата на сърцето...
в) Ако след това промеждутъците от оставащото време изпълните с четене на Писанията за Господа или със слушане на беседи за Него, или със съкровени разкази за Него и за великото дело на спасението, извършено от Него на земята, то сами ще видите, че нито вътре във вас, нито отвън няма да остане нищо, което да не носи в себе си напомняне за Господа, да не Го предначертава пред вашето внимание, да не извежда духа ви за среща с Него...
3. ... Под труда на посвещаване всичките си дела на Господа трябва да се утвърждава устремеността на всичките желания на душата ни единствено към Господа; под изпълняването на всички молитвословия или участието в богослуженията трябва да се поражда в сърцето съчувствие само към Господа и към онова, което е Господне...

Из "Назидавайки с любов" св. Теофан Затворник, том 3

Сегашното обществено мнение решително гони и преследва всичко християнско. И щом някой започне да проявява усърдие към Божиите дела, възстава срещу него и с език, и на дело. Това не е тайна за вас и вие го знаете, но проумейте какво е това мнение и се изпълнете с мъжество против него, като знаете, че то е погрешно, непостоянно, ненадеждно, временно; и че има друго мнение, което се образува в кръга на смирените Божии раби, тихо и без шум преминава сред тях, възлиза на небето и там се приема от всички, угодили на Бога, и се запечатва от Самия наш Господ. Тези мнения някога ще застанат едно срещу друго пред лицето на всички твари. И ние предварително знаем, че мнението на грешния свят няма да устои на съда; а мнението на Божиите раби ще бъде оправдано и ще удържи победа.
Като мислите за това, братя, бъдете мъжествени и да крепне сърцето ви. Не се поддавайте на страх и колебания за това, какво ще кажат, когато се утвърждавате в доброто намерение - да се откажете от светските обичаи, проникнати с езически дух и противоположни на Христовия Дух.

Из "Лествица", св. Йоан Лествичник

2. Или пък: разсъдителността в общ смисъл се състои и се познава в това, да се постига точно и вярно Божествената воля във всяко време, на всяко място и във всяко нещо. То се намира само в чистите по сърце, по тяло и по уста.
3. Който благочестиво е победил първите три от главните страсти (чревоугодие, сребролюбие и тщеславие), той заедно с тях е победил и последните пет (блудство, гняв, скръб, униние и гордост); но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.
4. Разсъдителността е неосквернена съвест и чисто чувство (опазването на всички външни сетива). Поради това човек разсъждава както трябва тогава, когато пази своята съвест неосквернена, предпазвайки от вреда и външните си сетива, т.е. гледа на всичко с целомъдрено око, слуша само безопасното, говори само навременното и благопотребното.

За Лаврентий

Из "Лествица", св. Йоан Лествичник

25. Веднъж, като седях на трапезата с този велик настоятел, той се обърна към мене и каза: "Искаш ли да ти покажа Божествено смирение в най-дълбока старост?" Аз го замолих за това и той повика от втората трапеза монаха на име Лаврентий, който живееше в светата обител вече 42 години и беше втори свещеник в манастирския храм.
Той пристъпи и като се поклони на игумена до земята, получи от него благословение. Но когато се изправи, игуменът нищо не му каза, а го остави да стои пред масата, без да яде; а обядът едва бе започнал. Така той стоя час, два и аз се срамувах да погледна лицето на този труженик, защото той беше съвършено побелял, вече оссемдесет годишен. Той стоя така, без да получи отговор, докато свърши обедът; а когато братята станаха от трапезата, преподобният го изпрати до споменатия Исидор да му каже началото на 39-тия псалом (Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли - Пс. 39:1)
26. Аз пък, недостойният, не пропуснах след случая да изпитам лукаво този старец. И когато го запитах за какво е мислил, когато стоеше пред трапезата, той отговори: "Представяйки си игумена в образа на Христа, аз никога не мисля, че получавам заповеди от него, но от Бога; затова и стоях, отче Йоане, не като пред човешка трапеза, но като пред Божий жертвеник и се молех на Бога: и по вярата и любовта ми към игумена аз нямах никаква лукава мисъл към него. Защото някой е казал: "любовта зло не мисли (1 Кор 13:4,5). Впрочем, знай и това, отче, че който е предал себе си на простотата и доброволното незлобие, в него лукавият вече не намира място за себе си нито за миг".

Преп. авва Исаия

Из Добротолюбие, том 1

Впрочем, ето какво се поражда от любовта към спора и какво разрушава до основи душата: многословието, празнословието, тълкуването на думите на когото както му е угодно, несдържаността, двоедушието, настояването на своето. Който има това, душата му е безплодна за добродетелите...
... Недейте да нехаете за своя живот, братя, и умът ви да не измисля всякакви предлози за зла леност, за да не свърши времето ви, преди да сте достигнали Христовия мир. а Той е смирение във всичко, незлобие, липса на ненавист към хората, неприлепване към това, което не е Божие, помнене на греховете, мъртвост за всяко зло дело...

Слово 20. За смиреномъдрието

Из Добротолюбие, том 1

Какво е смиреномъдрие? То е да мислиш за себе си, че си грешник и не вършиш нищо добро пред Бога. Делата му са: мълчание, смятане на себе си за нищо, необичането да се спори, покоряването, гледането в земята, държането на смъртта пред очите, запазването от лъжата; да не си позволяваш празни беседи, противоречие към по-старшия и настояване на своите думи; понасяне на положението, ненавиждане на покоя, принуждаване себе си на труд и да не огорчаваш никого. Погрижи се, брате, да изпълниш това с точност, за да не стане душата ти жилище на всякаква страст и да не завършиш живота си безплодно навеки. Амин.
... Изследвай себе си, бедни, който си се кръстил в Христа и в Неговата кръв. Каква е тази смърт, с която Той е умрял? Ако ти вървиш по Неговите стъпки, то покажи ми това със своя нрав. Той е безгрешен, и като ти дава Себе Си за пример във всичко, е живял в нищета; ти не понасяш нищетата... Той понасял всякакъв вид подигравки, а ти и една подигравка не понасяш. Той не отвръщал (на злото), а ти не можеш да изтърпиш да не отвърнеш. Той не се гневил като страдал, а ти сам си в тежест на другите и се гневиш. Той бил подиграван, но оставал спокоен, а ти, без да ти се подиграват, се дразниш. Той бил смирен и призовавал при Себе Си грешниците, а ти нараняваш с думи тези, които те обичат. Той с радост понасял всичко, което му причинявали, а ти, дори като чуеш дребно оскърбление, се дразиш. Той бил кротък към падналите в грях, а ти се превъзнасяш над значително по-големите от тебе. Той предал Себе Си заради тези, които съгрешили пред Него, за да ги изкупи, а ти и заради тези, които те обичат, не можеш да се жертваш. Ето какво Той ти е дал, а ти какво Му върна?...
... Осъждането първо на себе си довежда до смиреномъдрие, отказването от своята воля заради ближния, когато това е разумно, е смирение. Чистотата - това е да се молиш на Бога. Да не осъждаш - това е любов. Дълготърпение - това е да не мислиш нищо лошо за ближния. Боголюбиво сърце е това, което не отвръща (на злото). Безмълвие е - да не питаш за това, което не те засяга. Нищетата е незлобиво сърце. Да владееш своите чувства е мир. Да понасяш (всичко) е кротост. Милостиня - това е да прощаваш. Всичко това се поражда от отсичане на своята воля.

Из Добротолюбие, том 1

Един човек имал двама роби и ги изпратил на полето да жънат пшеница, като заповядал на всеки от тях да пожъне седем купи. Единият се стремял с всички сили да изпълни заповяданото, но не успял, защото работата не била по силите му. А другият, като се отчаял, че няма да успее, в униние си казал: кой може да извърши толкова работа за един ден? И като пренебрегнал заповедта на господаря, оставил работата, легнал да спи и ту се прозявал, ту спал, ту се въртял от страна на страна като врата около пантите си и така пропилял напразно целия ден. Когато дошла вечерта, те се върнали при своя господар. И той, като разсъдил за двамата, признал работата на старателния слуга (като достойна за одобрение), макар той да не успял да изпълни заповяданото, а безотговорния ленивец изгонил от дома си...

Из Добротолюбие, том 1

162. Старай се да извършиш следващите предлагани от мен подвизи: труд, нищета, уединение, лишение и мълчание. Те ще те направят силен, а смирението ще ти донесе прощаване на греховете. Смирението пък се заключава в това, човек да се счита за грешен и да смята, че не е извършил нищо добро пред Бога; да бъде усърден в мълчанието и да не зачита себе си за нищо; да не упорства пред никого, настоявайки на своето мнение; да се отрича от своето мнение; да се отрича от своята воля, да гледа в земята и пред очите си винаги да има смъртта, да страни от лъжата, да не празнослови, да не противоречи на настоятели, търпеливо да понася обиди и да принуждава себе си добродушно да претърпява всякакви трудности и скърби. Постарай се, брате, да спазваш тези правила, за да не бъде животът ти безплоден.
Св. Антоний Велики

За запазването на душевния мир

Из "Поучения на преподобния Серафим Саровски"

Трябва по всякакъв начин да се стремим да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите; за това трябва всякак да се въздържаме от гняв и посредством вниманието да опазваме ума и сърцето от непристойни движения.
Оскърбленията от другите трябва да понасяме равнодушно и да привикваме към такова разположение, като че те не се отнасят до нас.
Такова упражнение може да даде тишина на сърцето ни и да го направи жилище на Самия Бог.

Как да победим самосъжалението

из "Страстите и борбата с тях" св. Теофан Затворник

Да не се самосъжаляваш, тоест да не жалиш себе си не значи да си причиняваш мъка, а да спазваш обикновения матастирски живот, без да допускаш някакви компромиси. Звънят за утреня, а самосъжалението нашепва: полежи минутка... Не слушай - ето ти удар по самосъжалението. Стоиш в църквата и чувстваш, че краката ти омекват, искаш да се подпреш до стената. Откажи и застани мирно - ето ти още един удар. Хрумва ти: я да изляза да взема въздух; откажи - трети удар. Идваш вкъщи от утреня: да си полегна ли? - не лягай: пак удар. Ще прочета от книжката, лежейки... откажи, седни и чети. Така върши всичко, както се прави обикновено и всяка твоя стъпка ще е удар по самосъжалението. Всякакви прекомерни подвизи не са наша работа...

* * *

Така повелява да правим Сам Господ
Питат как при това да поставим Господ в центъра на вниманието си? Ето как: независимо каква работа вършите - голяма или малка - мислете си, че ви е заповядана от Самия Вездесъщ Господ, Който ви гледа как я вършите. Ако следвате това правило, и всяка работа ще вършите с внимание, и Господа винаги ще помните. В това е цялата тайна на успешната работа във вашия случай. Вникнете в това и всичко ще се подреди. А щом почнете да правите така, мислите ви ще престанат да блуждаят насам-натам...

 * * *

Защо сега нещата не вървят при вас? Мисля, защото вие искате да мислите за Господа, забравяйки житейските дела. Но житейските дела ви напомнят за себе си и пречат на мисълта за Господа. Вие трябва да правите обратното - грижете се за житейските дела като за Господно поръчение и така, сякаш са за Господ. Досега нито едното, нито другото ви вървеше, а сега и едното, и другото ще бъдат свършени.

Из "Страстите и борбата с тях" св. Теофан Затворник

Раздвижете се, изправете се твърдо и гледайте бодро; строго се придържайте към всичко, което се изисква в Богоугодното дело на спасението. И не се отпускайте. Врагът е силен - но по-голям е Този с вас. Но врагът е лукав и с ласкателство ви надвива и взема в плен...Бдете и се молете. Грижете се за вътрешния ред... Защото без такъв задължителен ред всичко спасително, извършено от вас (изповед и причастие), може да си остане външен чин на примирение без вътрешно живо общение. Свидетелство за вътрешен живот и съществуващ ред представляват: сърдечно съкрушаване; решимост, твърда като смъртта; никакви отстъпки; силна ревност да се извърши всичко, което се изисква, без самосъжаление... Плътта трябва да бъде смирена с глад, недоспиване, молитвен труд, откъсване от съблазните и гуляите. Бог се примири с вас... представете документите на мира - готовността да извършите всичко нужно без да жалите себе си.

* * *

Не мога да определя подробностите. Но със сигурност мога да твърдя едно - въоръжете се с неудържимо настървение и нека то произлиза от възненавиждане на плътските сласти и да ги счита за безжалостни врагове. Щом почувствате силата на тази омраза, тогава и лек помисъл да се появи, душата като лъв ще изреве срещу него и той ще избяга мигновено... Св. ап. Иаков пише: противете се на дявола и той ще избяга от вас; противете се на похотното надигане и то няма да ви превземе. Такова противене и отпор срещу похотите изглеждат незабележими, но те се виждат на небето и веднага привличат венци...нито един отпор няма да остане невъзнаграден... Бъдете мъжествени и воювайте за себе си...

Из "Църковни слова" авва Доротей
...Брате, ако твоето сърце не търси Господа ден и нощ с болка, ти не ще преуспееш. Ако ли оставиш всичко и се заемеш с това, ти ще го постигнеш...

* * *

 - Отче мой, какво значи да считам себе с за нищо?
 - Брате, да считаш себе си за нищо, значи с никого да не се сравняваш и да не говориш за (своето) добро дело: това направих и аз.

* * *

Смирението се състои в това в никой случай да не се считаш за нещо, във всичко да отсичаш волята си, да се подчиняваш на всички и без смущение да понасяш онова, което ни постига отвън. Истинското смирение е онова, в което няма пустославие. Смиреномъдрият не трябва да показва смирението си с думи, достатъчно е да казва: "прости ми" или "помоли се за мене". Също така никой не бива да се занимава с унизителни неща, защото и едното, и другото води към пустославие, пречи на преуспяването и принася повече вреда, отколкото полза. Но когато заповядват нещо, той да не противоречи, а да го изпълни с послушание: ето кое довежда до преуспяване. А унижението бива двояко: едното е сърдечно, а другото произлиза от хулите, идващи отвън. Унижението, причинявано отвън, е по-голямо от сърдечното, защото е по-леко да унижиш себе си, отколкото да понесеш унижение от другите, тъй като последното причинява много по-голяма болка в сърцето. А съкрушението на сърцето се състои в това да го пазим и да не допускаме да се увлича от безполезни помисли.

* * *

 - Ако хвалят някого, той не трябва ли да отговори с привидно смирение?
 - Много по-полезно е да мълчи. Защото който отговаря, това значи, че приема похвалата, а това вече е тщеславие. Дори и когато мисли, че отговаря смирено, това вече е тщеславие...

С какво можеш да спасиш душата си

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник
... Не се бой. Изпратен съм и да ти покажа всичко, с което можеш да спасиш душата си. Изслушай ме внимателно и запиши всичко, за да го помниш  като го прочиташ от време на време, да освежаваш мислите си и да укрепяваш колебливата си воля. Ако с чисто сърце опазваш всичко, което ти бъде откривано, ще получиш от Господа всички блага, които Той е обещал на Своите верни. А ако след като чуеш наставленията ми, ти не само не се изправиш, но, напротив, започнеш  да прибавяш грехове към греховете, то Господ ще ти изпраща беда след беда, докато не съкруши или сърцето ти, или костите ти...

1. Вярвай в Единия Бог, на Когото се покланяме в Троица, Твореца на небето и земята, на всичко видимо и невидмо, Който от нищото е извикал към битие всички твари и им е дарувал толкова съвършенства, колкото всяка от тях може да вмести.
2. Живвей в простота и непорочност, не вреди на ближния даже с дума, напротив, помагай на всички в нуждите им, без да изследваш кой иска и на кого даваш.
3. Гнила дума да не излиза от устата ти: обичай истната и избягвай лъжата.
4. Като зеницата на окото си пази съпружеската вярност, защото това е неизменен закон на Твореца - да бъдеш чист и непорочен пред лицето Му или в девство, или в честно опазвано съпружество. Женен ли си - не търси развод или друга жена; решил ли си да живееш в девство - не търси жена. Също така, когато умре мъжът или жената, преживялата го половина не греши, когато встъпва във втори брак, но се удостоява с по-голяма чест от Бога, когато решава да пази вдовството си в чистота и непорочност...
5. Като вървиш по пътя на заповедите, не можеш да избегнеш препятствията и трудовете. Бъди мъжествен и да се укрепява сърцето ти; търпи във вършенето на добри дела и в понасянето на всички неприятност, които ще срещнеш на този път.
6. Помни, че при всеки човек има два ангела - добър и лош. Единият го влече към добри дела, а другият - към грехове и пороци. Внимавай над себе си и към първия се скланяй, а втория отхвърляй, като се досещаш по вътрешните помисли на сърцето кой от тях ти дава в този момент урок и кой иска да властва над теб.
7. Не се бой от Единия Бог - твоят Творец и Промислител, и Спасител, и с напразната страхливост пред тъмните сили не унижавай своята детска преданост към Него и крепкото си упование на Него.
8. Постарай се да бъдеш ревностен изпълнител на всички без изключения Божии заповеди и да вършиш точно всички дела, които Ангелът внуши на сърцето ти или които ти посочва стечението на обстоятелствата в живота ти - и ще бъдеш син в Божия дом, а не роб.
9. Моли се, труди се усърдно в молитвата, непрестанно се моли, за да слиза отгоре върху теб сила и да вършиш добро и помощ - да избягваш злото всеки път, когато ти е нужно. Молитвата прави земнородния жител на небето и го облича в небесна чистота и святост.
10. Избягвай лъжливите пророци - гадатели и влъхви, чрез които врагът погубва Божиите раби. Слабите във вярата се обръщат към тези измамници, а те, като им отговарят според желанието на сърцето им, пълнят главите им с мечтателни надежди. Като смесват с капката истина море от лъжи, те съблазняват и отново ги въвличат към езичество. който искрено вярва и е предал себе си на Бога, той няма да отиде при тях - такъв търси небето, а те гадаят обикновено само за земното.
11. Учителка, единствена учителка, да ти бъде Църквата на Живия Бог, стълб и крепило за истината. В нея е светлната на неизменното знание. Извън нея са мрак и тъмнина, където князът на света е поставил своята учителска катедра  заслепява разума на онези, които го слушат, а не искат да слушат гласа на Църквата, защото те самите са светски.  Това може да ти служи за проверка: което е в разногласие с учението на Църквата - то е гласът на бащата на лъжата. Внимавай и се пази чист от това падение. Ето и още един признак: словото на истната въдворява дълбок мир, покой и сладост във вярващото сърце; а словото на лъжливите поражда мечти и съмнения и както солената вода, разпалва жаждата за знание, като затваря ума, подобно на пленник, в неопределена мрачна пустиня.
12. Без ръководители, които са близо до теб, не можеш да живееш свят на земята. Ще ги намериш в Църквата, където Светият Дух ги поставя да пасат Христовото стадо. Моли Господа да ти дарува такъв, който е полезен за душата ти. В нужния час и без да го питаш, той ще ти каже утешителни думи. Божият Дух ще го научи какво да ти каже и ти ще чуеш от него какво иска от теб Бог. Но се пази и тук от измамните духове. Смирението и тихостта украсяват истинския ръководител. Където има надутост в думите и делата - там е измама. Внимавай в това и ще се спасш.

... Прекрасни правила, но има ли човек, който би могъл да ги изпълни както следва? На това Ангелът ми отговори: " Приеми ги със сърцето си в простота, без да размишляваш, и няма да срещнеш никаква трудност при изпълняването им."
..."Знай, че който има винаги Бога в сърцето си, той лесно ще изпълни тези заповеди. А който има Бога само на крайчеца на езика си, ще падне под тежестта им, като ги счита за неизпълними."

...Всяка от тях е дъщеря на предходната. ПРостотата е дъщеря на въздържанието, невинността - на простотата и т.н. вяра-->въздържание-->простота-->невинност-->кротост-->строга във всичко изправност-->любов...

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

Крилата на молитвата

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

...висшите духовни чувства. Това са вярата, че Господ наистина е тук отсега нататък с благодатното Си присъствие, че този храм е станал Негов дом, накъдето винаги е обърнато окото Му и където винаги пребивава сърцето Му;
упованието, че Господ, Който пребивава тук, ясно се вслушва като чедолюбив баща във всички отправяни към Него молитви и е готов да ги удовлетвори;
любовта към храма, благодарение на която пребиваването в него е сладостно като в дома на родния баща и благодарение на която мирно се упокоява духът в него като кротко дете в обятията на майка си...
...телесните дела относно Божия дом като дом за молитва - молитвените, звършвани с тялото, трудове. Те също са три:
трудът на безленостното посещаване на храма на всички служби при първия знак, без уговорки и без себежалене или изграждане на въображаеми препятствия, по следния закон: веднага щом чуеш зова, остави всичко и бързай в храма;
трудът на търпеливото пребиваване в храма от началото на службата до края - без придвижване, винаги на своето определено място, без отпуснатост на тялото, с известно напрежение, което придава бодрост;
трудът на благоговейното стоене - тихо, с поклони, с очи, устремени надолу или нагоре, към иконите или свещенодействията; с уши, вслушани в това, което се пее и чете; с мълчалив език, без оглеждане, парене с поглед и без разговори. Всички такива разположения изразяват телесния труд в молитвата, поддържан от вътрешния молитвен дух и, обратното, поддържащ го...
стоене с ума в сърцето в Божието присъствие, съпровождано с отрезвяващ страх, който носи бодрост и освежава вътрешния ни храм подобно на свеж утринен въздух;
задълбоченото вникване в силата и значението на всчко, което се пее, чете и извършва, със сърце, отворено да преме чувствата и разположенията, които е възможно да се породят при това - с готовност да се изпълнят на дело като Божии внушения;
мирното разположение на добрежелателния дух към всички хора, без да се изключват и враговете...
...неразпиляване на мислите или непозволяване на ума да блуждае по различни места и предмети, когато стоим в храма, и връщането му обратно всек път, когато той самоволно се предава на мечти;
необременяване на сърцето с житейски грижи, които безпощадно увличат онзи, който се е предал на тях, все по-далече и по-далече и не му оставят свободно време за небесните неща;
непривързаност към нищо земно или свобода от всички пристрастия, които влекат надолу и не дават душата да намери упокоение горе.

Как да опазим наченките на духовен живот

Из "Простите истини на сърцето", св. Теофан Затворник, творения 2 том
Първо трябва да се оградите от вредните външни влияния. Ето какво значи това. Положили сме твърдото намерение да не грешим... Трябва сега да отстраним всичко, което може да разколебае това намерение, а именно: трябва да променим предишните си обичаи и да оставим навиците, с които са се хранили нашите страсти, да въведем нов ред в поведението си или в занятията си вкъщи и навън, и във всичките си отношения, а най-вече да предпазваме себе си от съблазнителни срещи с такива предмети, лица и неща, които могат да събудят у нас измъчващите ни греховни страсти... Ако не направим това, лесно можем да паднем...
...Второ...

1. Да четем и слушаме Божието слово и отеческите писания, а също и самите ние да разсъждаваме за спасителните истини и да беседваме с единомислещи хора или с лица, опитни в духовния живот;
2. Да ходим, за когото колкото е възможно, по-често в Божията Църква на Божествените служби и в дома си да устроим молитвен кът, да имаме време за молитви и молитвено правило;
3. Да не допускаме нито един предоставил ни се случай за вършене на добро или за какъвто и да било подвиг на търпение или самоотвержение...

...Трето...
Това е преди всичко своето собствено разсъждение. Следете сами внимателно всичко и всичко насочвайте към една цел. Ако не можете сами и често се спирате в недоумение - обръщайте се към духовните си отци...
...Като устроите всичко, за което споменахме... най-много се пазете от разсейване на вниманието на ума, от пристрастие на сърцето към каквито и да е предмети и от обременяване на волята с многогрижие и суетене. Разсеяността, пристрастието и многогрижието са трите най-зли врагове на вътрешния живот.

Прищевките на плътта

...Из "Простите истини на сърцето", св. Теофан Затворник, творения 2 том
...Да изпълняваш желанията на плътта и на помислите си означава, каквото ти дойде на ум, това и да вършиш, каквото ти се прииска, към него и да се устремяваш. Ако се породи гняв - да се караш; ако почувстваш похот - да бързаш да я удовлетвориш; ако се появи възможност за нечестна печалба - веднага да се възплозваш от нея; ако ти се прииска да се издигнеш - да си решен и по кривите пътища да стигнеш до там. И така във всичко - каквото и да пожелаеш, веднага да го вършиш...
...Апостолът... изразява главния за християнина закон на живота така: живейте духом и не изпълнявайте прищевките на плътта (Срв. Гал. 5:16).