За Лаврентий

Из "Лествица", св. Йоан Лествичник

25. Веднъж, като седях на трапезата с този велик настоятел, той се обърна към мене и каза: "Искаш ли да ти покажа Божествено смирение в най-дълбока старост?" Аз го замолих за това и той повика от втората трапеза монаха на име Лаврентий, който живееше в светата обител вече 42 години и беше втори свещеник в манастирския храм.
Той пристъпи и като се поклони на игумена до земята, получи от него благословение. Но когато се изправи, игуменът нищо не му каза, а го остави да стои пред масата, без да яде; а обядът едва бе започнал. Така той стоя час, два и аз се срамувах да погледна лицето на този труженик, защото той беше съвършено побелял, вече оссемдесет годишен. Той стоя така, без да получи отговор, докато свърши обедът; а когато братята станаха от трапезата, преподобният го изпрати до споменатия Исидор да му каже началото на 39-тия псалом (Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли - Пс. 39:1)
26. Аз пък, недостойният, не пропуснах след случая да изпитам лукаво този старец. И когато го запитах за какво е мислил, когато стоеше пред трапезата, той отговори: "Представяйки си игумена в образа на Христа, аз никога не мисля, че получавам заповеди от него, но от Бога; затова и стоях, отче Йоане, не като пред човешка трапеза, но като пред Божий жертвеник и се молех на Бога: и по вярата и любовта ми към игумена аз нямах никаква лукава мисъл към него. Защото някой е казал: "любовта зло не мисли (1 Кор 13:4,5). Впрочем, знай и това, отче, че който е предал себе си на простотата и доброволното незлобие, в него лукавият вече не намира място за себе си нито за миг".