Митарствата

из "Видението на св. Григорий за митарствата на преп. Теодора"

1. ...Най-напред ни срещнаха въздушните духове на първото митарство, на което съдят за всички грехове на езика, за всяка празна, обидна, безчинна, скверна дума...
2. ...Второто митарство - наречено митарство на лъжата, на което се изпитва всяка лъжлива дума и особено клетвопрестъпленията, призоваването на Божието име напразно, лъжесвидетелствата, нарушаването на обетите, дадени пред Бога, непълното изповядване на греховете и други подобни...
3. ...третото митарство, което се нарича митарство на осъждането и клеветата... колко тежък грях е да оклеветиш, обезславиш и похулиш някого, а също и да се надсмиваш над чуждите пороци, забравяйки за своите...
4. ...четвъртото митарство, наречено митарство на чревоугодието...
5. ...петото митарство, наричано митарство на леността... тунеядците... тези, които не въздават хвала на Бога и се ленят в неделните и празничните дни да ходят на утреня, на литургия... унинието, и нехайството за своята душа...
6. ...митарството на кражбата...
7. ...митарството на сребролюбието и скъперничеството...
8. ...митарството на лихварството...
9. ...митарството на неправдата...
10. ...митарство на завистта... вражда, омраза...
11. ...митарство на гордостта... тщеславие, самомнението и величаенето... непочитане и непослушание към родителите, или към по-старшите, получили власт от Бога...
12. ... митарството на гнева и яростта...
13. ...митарството на злобата
14. ... митарството на убийството... всяка рана, всеки удар, нанесен някъде, по гърба или по главата, а също и всички плесници и удари, нанесени с гняв...
15. ... митарството на магьосничеството...
16. ...митарството на блуда, на което се изтезава всяко блудно деяние, всяка блудна мисъл и мечтание, а също и страстните докосвания и усещания...
17. ...митарството на прелюбодеянието...
18. ...митарството на содомските грехове, на което се изтезават противоестествените деяния на мъжете и жените, мъжеложството и скотоложството, кръвосмешенията и други тайни грехове, за които човек е срамно и да си спомня...
19. ...митарството на ересите, където се изпитват неправите мъдрувания за вярата, отстъпленията от православното изповядване на вярата, неверието, съмненията в истините на богооткровеното учение, хулите срещу светинята и подобните на тях грехове
20. ...митарството на жестокосърдието...

Кои съображения могат да бъдат в помощ на вярващия, за да не се каля с блудни беззакония?

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

1. Мисли, християнино, че си храм на Св. Дух...
2. Въздържай се в храната и питието!...Пази постите!...
3. Отдалечавай се от лоши дружби и нечисти разговори, защото "лоши беседи развалят добрите нрави" (1Кор. 15:33) Избягвай четенето на съблазнителни книги и разглеждането на съблазнителни картини...
4. Занимавай се с полезен труд, за да бъде мисълта ти заета другаде, та да не мислиш за грях! Пази се от леността и разкоша, тъй като туй изнежва тялото и го предразполага към греховни удоволстия... неумереността и разкошът отнемат силите на човека за борба със страстите...
5. Старай се да живееш духовен, а не само плътски живот!... "Живейте духом и не ще изпълнявате прищевките на плътта!" (Гал. 5:16)
6. Бди над себе си и обуздавай сетивата си...
7. Накрая моли се, много се моли! Това е първото и последно средтсво за побеждаване на блудната страст.... псалми 6, 12, 31, 50, 68, 69

Степени на миротворството

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

първа степен - мирен дух

...За тая цел той трябва да се стреми да живее в мир със съвестта си. В мир със съвестта си пък живее онзи, който е в мир с Бога, в мир с Христовите заповеди и във война със своите страсти и греховни наклонения...

... Страстите се побеждават с изпълнение на Божиите заповеди, особено на следните между тях: смирение, себеотречение, кроткост, въздържание и търпение...

...Който е придобил мирен дух, не се гневи, когато го дразнят, не се сърди, когато не изпълняват прищевките му, не изпитва омраза, когато несправедливо се отнасят към него.

Втората степен - мир с ближните

 ...

Третата степен - помиряване на скараните

... Ние сме длъжни да простим от сърце прегрешенията на нашите ближни и тогава да постим, да се молим, да се причастяваме...

..."Съдът ще бъде безмилостен към оногова, който не е показал милост" (Иак. 2:13)

..."Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:15)

..."Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца си със светите Ангели" (Марк. 8:38)

..."Недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия" (Рим. 12:2)

... "Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33)

В какво се състои истинското покаяние

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

Преди всичко в отказване от греховете и в повеждане на жестока борба с тях. Това става в св. таинство изповед... Св. Макарий поучава: "Мярката на твоя подвиг се заключава в това - да не прелюбодействаш в мислите си (като се съгласяваш с дявола), но да противостоиш с ума си и вътрешно да водиш война, да се бориш с порока и да не го слушаш, да не се услаждаш с него в мислите си. И ако Господ намери в тебе тази готовност, в последния ден ще те приеме в Своето царство." Тъй се очистват мислите и сърцето.
    На второ място истинското покаяние се състои в постоянна молитва, при която в душата се разпалва любов към Бога, в огъня на която изгарят човешките страсти... Ако постоянно се молим, постоянно ще бъдем недосегаеми за бесовете.
   На трето място истинското покаяние се състои в твърдата решимост човек до край да остане верен на Бога и да понася безропотно постигащите го скърби като заслужено възмездие за предишните му грехове. Св. Макарий...:"Каквото и да се случи, сред хилядите изкушения тя казва, търпейки всичко: Даже и да умра, няма да оставя Господа", т.е. няма да тръгна по пътя на греха, да угаждам на дявола...

"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5:5)

Характеристика на кротостта

Кои хора могат да бъдат наречени кротки? - Това са безспорно хората, които не се отдават на гняв, които избягват бурите на душевните смущения, които обичат тихото настроение на мира. Кротките люде не желаят никого да дразнят, предизвикват или сърдят. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но и сами не се дразнят или по-право жадуват да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си... Кроткият е непременно търпелив. А търпението е свойство не на слабите, а на силните души.

Степени на кротостта

Св. Йоан Лествичник говори: "Началото на кротостта е мълчанието на устата при смут в сърцето."...

...Средата на кротостта, по думите на св. Йоан Лествичник, е безмълвието на помислите при крайно душевно смущение...

... Краят на съвършенството на кротостта според св. Йоан Лествичник, е непоколебимото душевно спокойствие при поривисто дихание на нападащите нечисти страсти и външни изкушения...

Из "Вяра, Надежда, Любов", макариополски еп. д-р Николай, архимадрит д-р Серафим

Първото блаженство - "блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат 5:3)

Из "Вяра, надежда, любов" на макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

Кои са бедни духом?

"Бедният - тълкува митрополит Филарет Московски - няма нищо, а всичко очаква от другите и като милостиня си изпросва необходимото за живота: храна, дрехи, жилище." Тъй е и с бедните духом. Те си спомнят, че нямат вече райско жилище, от което са изгонени заради греховете си; че нямат вече райската дреха на светостта, от която са се лишили заради грехопадението, че нямат райската храна от дървото на живота, за което са станали недостойни. И, като си спомнят това, те се виждат в плачевното си състояние - без добродетели, без духовни богатства, застрашени да умрат от вечната греховна смърт! И като съзнават това, те като последни бедняци, смирено прибягват към богатия Бог и си изпросват за духовно жилище - Църквата Христова, за духовна дреха - благодатта на Христа, защото, които в Христа се кръщават, в Христа се обличат (Гал. 3:27), за духовна храна - всяко слово, излизащо от Божиите уста... Само онзи, който се съзнава като беден духом, може смирено да проси и получава духовни блага от Бога...

Смирението е основа на християнския добродетелен живот

Иисус Христос е поставил бедността на духа, т.е. смирението, в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовният живот, обогатяването с благодат и истинската добродетелност. Човекът е изгубил рая и трябва да се издигне пак до него. Ако той тръгне по пътя на гордостта, загубен е, защото пак ще падне, провален от гордостта, както първия път чрез гордост отпадна от райското блаженство... Св. Йоан Златоуст нарича смирението основа, на която може да се изгради без опасност всичко друго, което е добро и спасително. "Ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко това лесно ще се разруши и ще има лош край."... Без други добродетели, само с искрено смирение, човек може да се спаси. Но без смирение, с каквито и други добродетели да се кичи човек, не може да постигне спасение на душата и вечно блаженство... Разбира се, не са без значение другите добродетели. Но те добиват стойност само ако пред тях се постави смирението. Иначе, сами по себе си те са нули, докато смирението само по себе си е единица. Нареждай колкото щеш нули в живота си! Няма ли пред тях единица, те са без значение!...

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1 Петр. 5:5)

... Но който се гордее, че има, който си въобразява, че е богат и че от нищо не се нуждае, без да знае, че е "злочест и клет, сиромах, сляп и гол" (Откр. 3:17), как той ще получи? А такива са горделивите. Не че те са богати! И те са бедни като всички други люде, които са изпъдени от рая. Но те имат гордост, която ги заслепява и кара да си мислят, че са богати и че за това няма защо да се унижават да просят.

...Който мисли, че е богат, не чувства нужда; който не чувства нужда, не проси; който не проси, не получава, според думите на апостола: "Нямате, защото не просите" (Иак. 4:2). "... Онзи, който не проси от Бога благодат, не е способен и да я приеме, понеже сърцето му е заключено."

В що се състои смирението?

Св. Антоний Велики отговаря на този въпрос така: Смирението се състои в това - човек да признава себе си грешен, неизвършил никакво добро пред Бога; грижливо да пази мълчание; да се смята за нищо; да не натрапва своето слово на другите; да отхвърля собствената си воля; да обуздава зрението си; да има смъртта пред очите си; да се въздържа от лъжа; да не произнася празни думи; да не противоречи на по-старите; търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби."...

За телесния и духовния пост

из "Покаяние и изповед" на сливенски митрополит Йоаникий

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в неядене на блажни храни. Това е само едната страна на поста - телесният пост, сам по себе си недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да  постят, трябва да знаят това и да го спазват. Едно от църковните песнопения при заговяване за Великия пост започва така:"Постящеся, братие, телесне, постимся и духовне", т.е. като постим, братя, телесно, нека постим и духовно.
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с желание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно, като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас."...

...Духовният пост включва в себе си въздържание от всяко зло, защото, както казва св. Ефрем Сириец:

• има въздържание на езика - да не се говори много и напразно; да владееш езика си и да не злословиш; да не обиждаш с дума и да не се кълнеш; да не клеветиш и празнословиш; да не критикуваш ближния и да не издаваш тайни; да не се занимаваш с това, което не е твоя работа!
• Има въздържание на очите - владей зрението си, да не скита погледът ти, внимателно гледай на всичко приятно, отвращавай се от всичко неприлично, не спирай око на съблазнителен образ, не бивай пленяван от телесна голота, не бивай привличан от плътска красота.
• има въздържание от раздразнителност - владей гнева си, не се разпалвай бързо, пази спокойствие.
• Има въздържание от слава - владей духа си, не желай известност; не се превъзнасяй; не мечтай за похвала, не бъди надменен, не търси слава.
• Има въздържание в помисъл - не клони към измамни размисли, отбягвай възбудителни мисли, не се наслаждавай от такива неща, сразявай ги със страх Божий.
• Има въздържание в храна - владей себе си и не предиряй в храната; не се лакоми за обилни и скъпи гозби, не яж безразборно, а само в определено време; не превръщай в лакомия апетита към различни храни, не се предавай на духа на чревоугодието.
• Има въздържание в пиенето - владей себе си и бягай от гуляи; не се наслаждавай от приятния вкус на виното, не пий вино без нужда; не издирвай различни напитки; не се увличай от удоволствието да пиеш изкусно приготвени смесици; не употребявай без мярка не само вино, но ако е възможно дори и вода.
• Има въздържание и в пожеланията - владей чувствата си, бягай от порочното сластолюбие; не гледай снизходително на чувствени възбуди; не клони към сладострастни помисли; не се увличай от това, което поражда ненавист; никога не изпълнявай волята на плътта; обуздавай всички страсти чрез страх Божий.

Истински въздържател е онзи, който силно желае безсмъртните блага във вечността...

...Колко много грехове помрачават живота на някои вярващи, които мислят за себе си, а не рядко и други ги считат за истински християни. Такива грехове са рожба на незнание, понякога нежелание или немара да се узнае Божият закон. Има грехове на недоглеждане в себе си и невнимание, естествена последица от разсеяност на ума, поради лекомислено или злоумишлено и упорито нежелание и небрежност по въпроси на вярата и благочестието. Има грехове на устата поради несъобразяване с никакви правила; грехове на каприза и своенравието, необуздано от властта на ума и силата на волята; грехове на нерадението и леността, рожба на безгрижие и забрава на високите подбуди и цели. Има и грехове на чувствеността, която не търпи никакво лишение и която се страхуваме да оскърбим с въздържание; грехове на нетърпението, което никога не мислим да объздаваме; грехове на самолюбието и тщеславието, свойствени на нашата префинена гордост и собствено достойнство...