Сегашното обществено мнение решително гони и преследва всичко християнско. И щом някой започне да проявява усърдие към Божиите дела, възстава срещу него и с език, и на дело. Това не е тайна за вас и вие го знаете, но проумейте какво е това мнение и се изпълнете с мъжество против него, като знаете, че то е погрешно, непостоянно, ненадеждно, временно; и че има друго мнение, което се образува в кръга на смирените Божии раби, тихо и без шум преминава сред тях, възлиза на небето и там се приема от всички, угодили на Бога, и се запечатва от Самия наш Господ. Тези мнения някога ще застанат едно срещу друго пред лицето на всички твари. И ние предварително знаем, че мнението на грешния свят няма да устои на съда; а мнението на Божиите раби ще бъде оправдано и ще удържи победа.
Като мислите за това, братя, бъдете мъжествени и да крепне сърцето ви. Не се поддавайте на страх и колебания за това, какво ще кажат, когато се утвърждавате в доброто намерение - да се откажете от светските обичаи, проникнати с езически дух и противоположни на Христовия Дух.
неделя, 28 април 2013 г.
събота, 27 април 2013 г.
Из "Лествица", св. Йоан Лествичник
2. Или пък: разсъдителността в общ смисъл се състои и се познава в това, да се постига точно и вярно Божествената воля във всяко време, на всяко място и във всяко нещо. То се намира само в чистите по сърце, по тяло и по уста.
3. Който благочестиво е победил първите три от главните страсти (чревоугодие, сребролюбие и тщеславие), той заедно с тях е победил и последните пет (блудство, гняв, скръб, униние и гордост); но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.
4. Разсъдителността е неосквернена съвест и чисто чувство (опазването на всички външни сетива). Поради това човек разсъждава както трябва тогава, когато пази своята съвест неосквернена, предпазвайки от вреда и външните си сетива, т.е. гледа на всичко с целомъдрено око, слуша само безопасното, говори само навременното и благопотребното.
3. Който благочестиво е победил първите три от главните страсти (чревоугодие, сребролюбие и тщеславие), той заедно с тях е победил и последните пет (блудство, гняв, скръб, униние и гордост); но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.
4. Разсъдителността е неосквернена съвест и чисто чувство (опазването на всички външни сетива). Поради това човек разсъждава както трябва тогава, когато пази своята съвест неосквернена, предпазвайки от вреда и външните си сетива, т.е. гледа на всичко с целомъдрено око, слуша само безопасното, говори само навременното и благопотребното.
петък, 26 април 2013 г.
За Лаврентий
Из "Лествица", св. Йоан Лествичник
25. Веднъж, като седях на трапезата с този велик настоятел, той се обърна към мене и каза: "Искаш ли да ти покажа Божествено смирение в най-дълбока старост?" Аз го замолих за това и той повика от втората трапеза монаха на име Лаврентий, който живееше в светата обител вече 42 години и беше втори свещеник в манастирския храм.
Той пристъпи и като се поклони на игумена до земята, получи от него благословение. Но когато се изправи, игуменът нищо не му каза, а го остави да стои пред масата, без да яде; а обядът едва бе започнал. Така той стоя час, два и аз се срамувах да погледна лицето на този труженик, защото той беше съвършено побелял, вече оссемдесет годишен. Той стоя така, без да получи отговор, докато свърши обедът; а когато братята станаха от трапезата, преподобният го изпрати до споменатия Исидор да му каже началото на 39-тия псалом (Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли - Пс. 39:1)
26. Аз пък, недостойният, не пропуснах след случая да изпитам лукаво този старец. И когато го запитах за какво е мислил, когато стоеше пред трапезата, той отговори: "Представяйки си игумена в образа на Христа, аз никога не мисля, че получавам заповеди от него, но от Бога; затова и стоях, отче Йоане, не като пред човешка трапеза, но като пред Божий жертвеник и се молех на Бога: и по вярата и любовта ми към игумена аз нямах никаква лукава мисъл към него. Защото някой е казал: "любовта зло не мисли (1 Кор 13:4,5). Впрочем, знай и това, отче, че който е предал себе си на простотата и доброволното незлобие, в него лукавият вече не намира място за себе си нито за миг".
25. Веднъж, като седях на трапезата с този велик настоятел, той се обърна към мене и каза: "Искаш ли да ти покажа Божествено смирение в най-дълбока старост?" Аз го замолих за това и той повика от втората трапеза монаха на име Лаврентий, който живееше в светата обител вече 42 години и беше втори свещеник в манастирския храм.
Той пристъпи и като се поклони на игумена до земята, получи от него благословение. Но когато се изправи, игуменът нищо не му каза, а го остави да стои пред масата, без да яде; а обядът едва бе започнал. Така той стоя час, два и аз се срамувах да погледна лицето на този труженик, защото той беше съвършено побелял, вече оссемдесет годишен. Той стоя така, без да получи отговор, докато свърши обедът; а когато братята станаха от трапезата, преподобният го изпрати до споменатия Исидор да му каже началото на 39-тия псалом (Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли - Пс. 39:1)
26. Аз пък, недостойният, не пропуснах след случая да изпитам лукаво този старец. И когато го запитах за какво е мислил, когато стоеше пред трапезата, той отговори: "Представяйки си игумена в образа на Христа, аз никога не мисля, че получавам заповеди от него, но от Бога; затова и стоях, отче Йоане, не като пред човешка трапеза, но като пред Божий жертвеник и се молех на Бога: и по вярата и любовта ми към игумена аз нямах никаква лукава мисъл към него. Защото някой е казал: "любовта зло не мисли (1 Кор 13:4,5). Впрочем, знай и това, отче, че който е предал себе си на простотата и доброволното незлобие, в него лукавият вече не намира място за себе си нито за миг".
Преп. авва Исаия
Из Добротолюбие, том 1
Впрочем, ето какво се поражда от любовта към спора и какво разрушава до основи душата: многословието, празнословието, тълкуването на думите на когото както му е угодно, несдържаността, двоедушието, настояването на своето. Който има това, душата му е безплодна за добродетелите...
... Недейте да нехаете за своя живот, братя, и умът ви да не измисля всякакви предлози за зла леност, за да не свърши времето ви, преди да сте достигнали Христовия мир. а Той е смирение във всичко, незлобие, липса на ненавист към хората, неприлепване към това, което не е Божие, помнене на греховете, мъртвост за всяко зло дело...
Впрочем, ето какво се поражда от любовта към спора и какво разрушава до основи душата: многословието, празнословието, тълкуването на думите на когото както му е угодно, несдържаността, двоедушието, настояването на своето. Който има това, душата му е безплодна за добродетелите...
... Недейте да нехаете за своя живот, братя, и умът ви да не измисля всякакви предлози за зла леност, за да не свърши времето ви, преди да сте достигнали Христовия мир. а Той е смирение във всичко, незлобие, липса на ненавист към хората, неприлепване към това, което не е Божие, помнене на греховете, мъртвост за всяко зло дело...
четвъртък, 25 април 2013 г.
Слово 20. За смиреномъдрието
Из Добротолюбие, том 1
Какво е смиреномъдрие? То е да мислиш за себе си, че си грешник и не вършиш нищо добро пред Бога. Делата му са: мълчание, смятане на себе си за нищо, необичането да се спори, покоряването, гледането в земята, държането на смъртта пред очите, запазването от лъжата; да не си позволяваш празни беседи, противоречие към по-старшия и настояване на своите думи; понасяне на положението, ненавиждане на покоя, принуждаване себе си на труд и да не огорчаваш никого. Погрижи се, брате, да изпълниш това с точност, за да не стане душата ти жилище на всякаква страст и да не завършиш живота си безплодно навеки. Амин.
... Изследвай себе си, бедни, който си се кръстил в Христа и в Неговата кръв. Каква е тази смърт, с която Той е умрял? Ако ти вървиш по Неговите стъпки, то покажи ми това със своя нрав. Той е безгрешен, и като ти дава Себе Си за пример във всичко, е живял в нищета; ти не понасяш нищетата... Той понасял всякакъв вид подигравки, а ти и една подигравка не понасяш. Той не отвръщал (на злото), а ти не можеш да изтърпиш да не отвърнеш. Той не се гневил като страдал, а ти сам си в тежест на другите и се гневиш. Той бил подиграван, но оставал спокоен, а ти, без да ти се подиграват, се дразниш. Той бил смирен и призовавал при Себе Си грешниците, а ти нараняваш с думи тези, които те обичат. Той с радост понасял всичко, което му причинявали, а ти, дори като чуеш дребно оскърбление, се дразиш. Той бил кротък към падналите в грях, а ти се превъзнасяш над значително по-големите от тебе. Той предал Себе Си заради тези, които съгрешили пред Него, за да ги изкупи, а ти и заради тези, които те обичат, не можеш да се жертваш. Ето какво Той ти е дал, а ти какво Му върна?...
... Осъждането първо на себе си довежда до смиреномъдрие, отказването от своята воля заради ближния, когато това е разумно, е смирение. Чистотата - това е да се молиш на Бога. Да не осъждаш - това е любов. Дълготърпение - това е да не мислиш нищо лошо за ближния. Боголюбиво сърце е това, което не отвръща (на злото). Безмълвие е - да не питаш за това, което не те засяга. Нищетата е незлобиво сърце. Да владееш своите чувства е мир. Да понасяш (всичко) е кротост. Милостиня - това е да прощаваш. Всичко това се поражда от отсичане на своята воля.
Какво е смиреномъдрие? То е да мислиш за себе си, че си грешник и не вършиш нищо добро пред Бога. Делата му са: мълчание, смятане на себе си за нищо, необичането да се спори, покоряването, гледането в земята, държането на смъртта пред очите, запазването от лъжата; да не си позволяваш празни беседи, противоречие към по-старшия и настояване на своите думи; понасяне на положението, ненавиждане на покоя, принуждаване себе си на труд и да не огорчаваш никого. Погрижи се, брате, да изпълниш това с точност, за да не стане душата ти жилище на всякаква страст и да не завършиш живота си безплодно навеки. Амин.
... Изследвай себе си, бедни, който си се кръстил в Христа и в Неговата кръв. Каква е тази смърт, с която Той е умрял? Ако ти вървиш по Неговите стъпки, то покажи ми това със своя нрав. Той е безгрешен, и като ти дава Себе Си за пример във всичко, е живял в нищета; ти не понасяш нищетата... Той понасял всякакъв вид подигравки, а ти и една подигравка не понасяш. Той не отвръщал (на злото), а ти не можеш да изтърпиш да не отвърнеш. Той не се гневил като страдал, а ти сам си в тежест на другите и се гневиш. Той бил подиграван, но оставал спокоен, а ти, без да ти се подиграват, се дразниш. Той бил смирен и призовавал при Себе Си грешниците, а ти нараняваш с думи тези, които те обичат. Той с радост понасял всичко, което му причинявали, а ти, дори като чуеш дребно оскърбление, се дразиш. Той бил кротък към падналите в грях, а ти се превъзнасяш над значително по-големите от тебе. Той предал Себе Си заради тези, които съгрешили пред Него, за да ги изкупи, а ти и заради тези, които те обичат, не можеш да се жертваш. Ето какво Той ти е дал, а ти какво Му върна?...
... Осъждането първо на себе си довежда до смиреномъдрие, отказването от своята воля заради ближния, когато това е разумно, е смирение. Чистотата - това е да се молиш на Бога. Да не осъждаш - това е любов. Дълготърпение - това е да не мислиш нищо лошо за ближния. Боголюбиво сърце е това, което не отвръща (на злото). Безмълвие е - да не питаш за това, което не те засяга. Нищетата е незлобиво сърце. Да владееш своите чувства е мир. Да понасяш (всичко) е кротост. Милостиня - това е да прощаваш. Всичко това се поражда от отсичане на своята воля.
сряда, 24 април 2013 г.
Из Добротолюбие, том 1
Един човек имал двама роби и ги изпратил на полето да жънат пшеница, като заповядал на всеки от тях да пожъне седем купи. Единият се стремял с всички сили да изпълни заповяданото, но не успял, защото работата не била по силите му. А другият, като се отчаял, че няма да успее, в униние си казал: кой може да извърши толкова работа за един ден? И като пренебрегнал заповедта на господаря, оставил работата, легнал да спи и ту се прозявал, ту спал, ту се въртял от страна на страна като врата около пантите си и така пропилял напразно целия ден. Когато дошла вечерта, те се върнали при своя господар. И той, като разсъдил за двамата, признал работата на старателния слуга (като достойна за одобрение), макар той да не успял да изпълни заповяданото, а безотговорния ленивец изгонил от дома си...
вторник, 23 април 2013 г.
Из Добротолюбие, том 1
162. Старай се да извършиш следващите предлагани от мен подвизи: труд, нищета, уединение, лишение и мълчание. Те ще те направят силен, а смирението ще ти донесе прощаване на греховете. Смирението пък се заключава в това, човек да се счита за грешен и да смята, че не е извършил нищо добро пред Бога; да бъде усърден в мълчанието и да не зачита себе си за нищо; да не упорства пред никого, настоявайки на своето мнение; да се отрича от своето мнение; да се отрича от своята воля, да гледа в земята и пред очите си винаги да има смъртта, да страни от лъжата, да не празнослови, да не противоречи на настоятели, търпеливо да понася обиди и да принуждава себе си добродушно да претърпява всякакви трудности и скърби. Постарай се, брате, да спазваш тези правила, за да не бъде животът ти безплоден.
Св. Антоний Велики
Св. Антоний Велики
понеделник, 22 април 2013 г.
За запазването на душевния мир
Из "Поучения на преподобния Серафим Саровски"
Трябва по всякакъв начин да се стремим да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите; за това трябва всякак да се въздържаме от гняв и посредством вниманието да опазваме ума и сърцето от непристойни движения.
Оскърбленията от другите трябва да понасяме равнодушно и да привикваме към такова разположение, като че те не се отнасят до нас.
Такова упражнение може да даде тишина на сърцето ни и да го направи жилище на Самия Бог.
Трябва по всякакъв начин да се стремим да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите; за това трябва всякак да се въздържаме от гняв и посредством вниманието да опазваме ума и сърцето от непристойни движения.
Оскърбленията от другите трябва да понасяме равнодушно и да привикваме към такова разположение, като че те не се отнасят до нас.
Такова упражнение може да даде тишина на сърцето ни и да го направи жилище на Самия Бог.
Абонамент за:
Публикации (Atom)