Как да победим самосъжалението

из "Страстите и борбата с тях" св. Теофан Затворник

Да не се самосъжаляваш, тоест да не жалиш себе си не значи да си причиняваш мъка, а да спазваш обикновения матастирски живот, без да допускаш някакви компромиси. Звънят за утреня, а самосъжалението нашепва: полежи минутка... Не слушай - ето ти удар по самосъжалението. Стоиш в църквата и чувстваш, че краката ти омекват, искаш да се подпреш до стената. Откажи и застани мирно - ето ти още един удар. Хрумва ти: я да изляза да взема въздух; откажи - трети удар. Идваш вкъщи от утреня: да си полегна ли? - не лягай: пак удар. Ще прочета от книжката, лежейки... откажи, седни и чети. Така върши всичко, както се прави обикновено и всяка твоя стъпка ще е удар по самосъжалението. Всякакви прекомерни подвизи не са наша работа...

* * *

Така повелява да правим Сам Господ
Питат как при това да поставим Господ в центъра на вниманието си? Ето как: независимо каква работа вършите - голяма или малка - мислете си, че ви е заповядана от Самия Вездесъщ Господ, Който ви гледа как я вършите. Ако следвате това правило, и всяка работа ще вършите с внимание, и Господа винаги ще помните. В това е цялата тайна на успешната работа във вашия случай. Вникнете в това и всичко ще се подреди. А щом почнете да правите така, мислите ви ще престанат да блуждаят насам-натам...

 * * *

Защо сега нещата не вървят при вас? Мисля, защото вие искате да мислите за Господа, забравяйки житейските дела. Но житейските дела ви напомнят за себе си и пречат на мисълта за Господа. Вие трябва да правите обратното - грижете се за житейските дела като за Господно поръчение и така, сякаш са за Господ. Досега нито едното, нито другото ви вървеше, а сега и едното, и другото ще бъдат свършени.

Из "Страстите и борбата с тях" св. Теофан Затворник

Раздвижете се, изправете се твърдо и гледайте бодро; строго се придържайте към всичко, което се изисква в Богоугодното дело на спасението. И не се отпускайте. Врагът е силен - но по-голям е Този с вас. Но врагът е лукав и с ласкателство ви надвива и взема в плен...Бдете и се молете. Грижете се за вътрешния ред... Защото без такъв задължителен ред всичко спасително, извършено от вас (изповед и причастие), може да си остане външен чин на примирение без вътрешно живо общение. Свидетелство за вътрешен живот и съществуващ ред представляват: сърдечно съкрушаване; решимост, твърда като смъртта; никакви отстъпки; силна ревност да се извърши всичко, което се изисква, без самосъжаление... Плътта трябва да бъде смирена с глад, недоспиване, молитвен труд, откъсване от съблазните и гуляите. Бог се примири с вас... представете документите на мира - готовността да извършите всичко нужно без да жалите себе си.

* * *

Не мога да определя подробностите. Но със сигурност мога да твърдя едно - въоръжете се с неудържимо настървение и нека то произлиза от възненавиждане на плътските сласти и да ги счита за безжалостни врагове. Щом почувствате силата на тази омраза, тогава и лек помисъл да се появи, душата като лъв ще изреве срещу него и той ще избяга мигновено... Св. ап. Иаков пише: противете се на дявола и той ще избяга от вас; противете се на похотното надигане и то няма да ви превземе. Такова противене и отпор срещу похотите изглеждат незабележими, но те се виждат на небето и веднага привличат венци...нито един отпор няма да остане невъзнаграден... Бъдете мъжествени и воювайте за себе си...

Из "Църковни слова" авва Доротей
...Брате, ако твоето сърце не търси Господа ден и нощ с болка, ти не ще преуспееш. Ако ли оставиш всичко и се заемеш с това, ти ще го постигнеш...

* * *

 - Отче мой, какво значи да считам себе с за нищо?
 - Брате, да считаш себе си за нищо, значи с никого да не се сравняваш и да не говориш за (своето) добро дело: това направих и аз.

* * *

Смирението се състои в това в никой случай да не се считаш за нещо, във всичко да отсичаш волята си, да се подчиняваш на всички и без смущение да понасяш онова, което ни постига отвън. Истинското смирение е онова, в което няма пустославие. Смиреномъдрият не трябва да показва смирението си с думи, достатъчно е да казва: "прости ми" или "помоли се за мене". Също така никой не бива да се занимава с унизителни неща, защото и едното, и другото води към пустославие, пречи на преуспяването и принася повече вреда, отколкото полза. Но когато заповядват нещо, той да не противоречи, а да го изпълни с послушание: ето кое довежда до преуспяване. А унижението бива двояко: едното е сърдечно, а другото произлиза от хулите, идващи отвън. Унижението, причинявано отвън, е по-голямо от сърдечното, защото е по-леко да унижиш себе си, отколкото да понесеш унижение от другите, тъй като последното причинява много по-голяма болка в сърцето. А съкрушението на сърцето се състои в това да го пазим и да не допускаме да се увлича от безполезни помисли.

* * *

 - Ако хвалят някого, той не трябва ли да отговори с привидно смирение?
 - Много по-полезно е да мълчи. Защото който отговаря, това значи, че приема похвалата, а това вече е тщеславие. Дори и когато мисли, че отговаря смирено, това вече е тщеславие...

С какво можеш да спасиш душата си

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник
... Не се бой. Изпратен съм и да ти покажа всичко, с което можеш да спасиш душата си. Изслушай ме внимателно и запиши всичко, за да го помниш  като го прочиташ от време на време, да освежаваш мислите си и да укрепяваш колебливата си воля. Ако с чисто сърце опазваш всичко, което ти бъде откривано, ще получиш от Господа всички блага, които Той е обещал на Своите верни. А ако след като чуеш наставленията ми, ти не само не се изправиш, но, напротив, започнеш  да прибавяш грехове към греховете, то Господ ще ти изпраща беда след беда, докато не съкруши или сърцето ти, или костите ти...

1. Вярвай в Единия Бог, на Когото се покланяме в Троица, Твореца на небето и земята, на всичко видимо и невидмо, Който от нищото е извикал към битие всички твари и им е дарувал толкова съвършенства, колкото всяка от тях може да вмести.
2. Живвей в простота и непорочност, не вреди на ближния даже с дума, напротив, помагай на всички в нуждите им, без да изследваш кой иска и на кого даваш.
3. Гнила дума да не излиза от устата ти: обичай истната и избягвай лъжата.
4. Като зеницата на окото си пази съпружеската вярност, защото това е неизменен закон на Твореца - да бъдеш чист и непорочен пред лицето Му или в девство, или в честно опазвано съпружество. Женен ли си - не търси развод или друга жена; решил ли си да живееш в девство - не търси жена. Също така, когато умре мъжът или жената, преживялата го половина не греши, когато встъпва във втори брак, но се удостоява с по-голяма чест от Бога, когато решава да пази вдовството си в чистота и непорочност...
5. Като вървиш по пътя на заповедите, не можеш да избегнеш препятствията и трудовете. Бъди мъжествен и да се укрепява сърцето ти; търпи във вършенето на добри дела и в понасянето на всички неприятност, които ще срещнеш на този път.
6. Помни, че при всеки човек има два ангела - добър и лош. Единият го влече към добри дела, а другият - към грехове и пороци. Внимавай над себе си и към първия се скланяй, а втория отхвърляй, като се досещаш по вътрешните помисли на сърцето кой от тях ти дава в този момент урок и кой иска да властва над теб.
7. Не се бой от Единия Бог - твоят Творец и Промислител, и Спасител, и с напразната страхливост пред тъмните сили не унижавай своята детска преданост към Него и крепкото си упование на Него.
8. Постарай се да бъдеш ревностен изпълнител на всички без изключения Божии заповеди и да вършиш точно всички дела, които Ангелът внуши на сърцето ти или които ти посочва стечението на обстоятелствата в живота ти - и ще бъдеш син в Божия дом, а не роб.
9. Моли се, труди се усърдно в молитвата, непрестанно се моли, за да слиза отгоре върху теб сила и да вършиш добро и помощ - да избягваш злото всеки път, когато ти е нужно. Молитвата прави земнородния жител на небето и го облича в небесна чистота и святост.
10. Избягвай лъжливите пророци - гадатели и влъхви, чрез които врагът погубва Божиите раби. Слабите във вярата се обръщат към тези измамници, а те, като им отговарят според желанието на сърцето им, пълнят главите им с мечтателни надежди. Като смесват с капката истина море от лъжи, те съблазняват и отново ги въвличат към езичество. който искрено вярва и е предал себе си на Бога, той няма да отиде при тях - такъв търси небето, а те гадаят обикновено само за земното.
11. Учителка, единствена учителка, да ти бъде Църквата на Живия Бог, стълб и крепило за истината. В нея е светлната на неизменното знание. Извън нея са мрак и тъмнина, където князът на света е поставил своята учителска катедра  заслепява разума на онези, които го слушат, а не искат да слушат гласа на Църквата, защото те самите са светски.  Това може да ти служи за проверка: което е в разногласие с учението на Църквата - то е гласът на бащата на лъжата. Внимавай и се пази чист от това падение. Ето и още един признак: словото на истната въдворява дълбок мир, покой и сладост във вярващото сърце; а словото на лъжливите поражда мечти и съмнения и както солената вода, разпалва жаждата за знание, като затваря ума, подобно на пленник, в неопределена мрачна пустиня.
12. Без ръководители, които са близо до теб, не можеш да живееш свят на земята. Ще ги намериш в Църквата, където Светият Дух ги поставя да пасат Христовото стадо. Моли Господа да ти дарува такъв, който е полезен за душата ти. В нужния час и без да го питаш, той ще ти каже утешителни думи. Божият Дух ще го научи какво да ти каже и ти ще чуеш от него какво иска от теб Бог. Но се пази и тук от измамните духове. Смирението и тихостта украсяват истинския ръководител. Където има надутост в думите и делата - там е измама. Внимавай в това и ще се спасш.

... Прекрасни правила, но има ли човек, който би могъл да ги изпълни както следва? На това Ангелът ми отговори: " Приеми ги със сърцето си в простота, без да размишляваш, и няма да срещнеш никаква трудност при изпълняването им."
..."Знай, че който има винаги Бога в сърцето си, той лесно ще изпълни тези заповеди. А който има Бога само на крайчеца на езика си, ще падне под тежестта им, като ги счита за неизпълними."

...Всяка от тях е дъщеря на предходната. ПРостотата е дъщеря на въздържанието, невинността - на простотата и т.н. вяра-->въздържание-->простота-->невинност-->кротост-->строга във всичко изправност-->любов...

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

Крилата на молитвата

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

...висшите духовни чувства. Това са вярата, че Господ наистина е тук отсега нататък с благодатното Си присъствие, че този храм е станал Негов дом, накъдето винаги е обърнато окото Му и където винаги пребивава сърцето Му;
упованието, че Господ, Който пребивава тук, ясно се вслушва като чедолюбив баща във всички отправяни към Него молитви и е готов да ги удовлетвори;
любовта към храма, благодарение на която пребиваването в него е сладостно като в дома на родния баща и благодарение на която мирно се упокоява духът в него като кротко дете в обятията на майка си...
...телесните дела относно Божия дом като дом за молитва - молитвените, звършвани с тялото, трудове. Те също са три:
трудът на безленостното посещаване на храма на всички служби при първия знак, без уговорки и без себежалене или изграждане на въображаеми препятствия, по следния закон: веднага щом чуеш зова, остави всичко и бързай в храма;
трудът на търпеливото пребиваване в храма от началото на службата до края - без придвижване, винаги на своето определено място, без отпуснатост на тялото, с известно напрежение, което придава бодрост;
трудът на благоговейното стоене - тихо, с поклони, с очи, устремени надолу или нагоре, към иконите или свещенодействията; с уши, вслушани в това, което се пее и чете; с мълчалив език, без оглеждане, парене с поглед и без разговори. Всички такива разположения изразяват телесния труд в молитвата, поддържан от вътрешния молитвен дух и, обратното, поддържащ го...
стоене с ума в сърцето в Божието присъствие, съпровождано с отрезвяващ страх, който носи бодрост и освежава вътрешния ни храм подобно на свеж утринен въздух;
задълбоченото вникване в силата и значението на всчко, което се пее, чете и извършва, със сърце, отворено да преме чувствата и разположенията, които е възможно да се породят при това - с готовност да се изпълнят на дело като Божии внушения;
мирното разположение на добрежелателния дух към всички хора, без да се изключват и враговете...
...неразпиляване на мислите или непозволяване на ума да блуждае по различни места и предмети, когато стоим в храма, и връщането му обратно всек път, когато той самоволно се предава на мечти;
необременяване на сърцето с житейски грижи, които безпощадно увличат онзи, който се е предал на тях, все по-далече и по-далече и не му оставят свободно време за небесните неща;
непривързаност към нищо земно или свобода от всички пристрастия, които влекат надолу и не дават душата да намери упокоение горе.