Из Добротолюбие, том 1
Впрочем, ето какво се поражда от любовта към спора и какво разрушава до основи душата: многословието, празнословието, тълкуването на думите на когото както му е угодно, несдържаността, двоедушието, настояването на своето. Който има това, душата му е безплодна за добродетелите...
... Недейте да нехаете за своя живот, братя, и умът ви да не измисля всякакви предлози за зла леност, за да не свърши времето ви, преди да сте достигнали Христовия мир. а Той е смирение във всичко, незлобие, липса на ненавист към хората, неприлепване към това, което не е Божие, помнене на греховете, мъртвост за всяко зло дело...
Няма коментари:
Публикуване на коментар