Из "Простите истини на сърцето", св. Теофан Затворник, творения 2 том
Първо трябва да се оградите от вредните външни влияния. Ето какво значи това. Положили сме твърдото намерение да не грешим... Трябва сега да отстраним всичко, което може да разколебае това намерение, а именно: трябва да променим предишните си обичаи и да оставим навиците, с които са се хранили нашите страсти, да въведем нов ред в поведението си или в занятията си вкъщи и навън, и във всичките си отношения, а най-вече да предпазваме себе си от съблазнителни срещи с такива предмети, лица и неща, които могат да събудят у нас измъчващите ни греховни страсти... Ако не направим това, лесно можем да паднем...
...Второ...
- Да четем и слушаме Божието слово и отеческите писания, а също и самите ние да разсъждаваме за спасителните истини и да беседваме с единомислещи хора или с лица, опитни в духовния живот;
- Да ходим, за когото колкото е възможно, по-често в Божията Църква на Божествените служби и в дома си да устроим молитвен кът, да имаме време за молитви и молитвено правило;
- Да не допускаме нито един предоставил ни се случай за вършене на добро или за какъвто и да било подвиг на търпение или самоотвержение...
Това е преди всичко своето собствено разсъждение. Следете сами внимателно всичко и всичко насочвайте към една цел. Ако не можете сами и често се спирате в недоумение - обръщайте се към духовните си отци...
...Като устроите всичко, за което споменахме... най-много се пазете от разсейване на вниманието на ума, от пристрастие на сърцето към каквито и да е предмети и от обременяване на волята с многогрижие и суетене. Разсеяността, пристрастието и многогрижието са трите най-зли врагове на вътрешния живот.
