Из "Църковни слова" авва Доротей
...Брате, ако твоето сърце не търси Господа ден и нощ с болка, ти не ще преуспееш. Ако ли оставиш всичко и се заемеш с това, ти ще го постигнеш...

* * *

 - Отче мой, какво значи да считам себе с за нищо?
 - Брате, да считаш себе си за нищо, значи с никого да не се сравняваш и да не говориш за (своето) добро дело: това направих и аз.

* * *

Смирението се състои в това в никой случай да не се считаш за нещо, във всичко да отсичаш волята си, да се подчиняваш на всички и без смущение да понасяш онова, което ни постига отвън. Истинското смирение е онова, в което няма пустославие. Смиреномъдрият не трябва да показва смирението си с думи, достатъчно е да казва: "прости ми" или "помоли се за мене". Също така никой не бива да се занимава с унизителни неща, защото и едното, и другото води към пустославие, пречи на преуспяването и принася повече вреда, отколкото полза. Но когато заповядват нещо, той да не противоречи, а да го изпълни с послушание: ето кое довежда до преуспяване. А унижението бива двояко: едното е сърдечно, а другото произлиза от хулите, идващи отвън. Унижението, причинявано отвън, е по-голямо от сърдечното, защото е по-леко да унижиш себе си, отколкото да понесеш унижение от другите, тъй като последното причинява много по-голяма болка в сърцето. А съкрушението на сърцето се състои в това да го пазим и да не допускаме да се увлича от безполезни помисли.

* * *

 - Ако хвалят някого, той не трябва ли да отговори с привидно смирение?
 - Много по-полезно е да мълчи. Защото който отговаря, това значи, че приема похвалата, а това вече е тщеславие. Дори и когато мисли, че отговаря смирено, това вече е тщеславие...