2. Или пък: разсъдителността в общ смисъл се състои и се познава в това, да се постига точно и вярно Божествената воля във всяко време, на всяко място и във всяко нещо. То се намира само в чистите по сърце, по тяло и по уста.
3. Който благочестиво е победил първите три от главните страсти (чревоугодие, сребролюбие и тщеславие), той заедно с тях е победил и последните пет (блудство, гняв, скръб, униние и гордост); но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.
4. Разсъдителността е неосквернена съвест и чисто чувство (опазването на всички външни сетива). Поради това човек разсъждава както трябва тогава, когато пази своята съвест неосквернена, предпазвайки от вреда и външните си сетива, т.е. гледа на всичко с целомъдрено око, слуша само безопасното, говори само навременното и благопотребното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар