За молитвата

из "Простите истини на сърцето" на св. Теофан Затворник

...За да направим молитвословието си действително средство за възпитаване на молитвата, трябва така да го извършваме, че и мисълта, и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които се съдържат в него. Ще посоча три най-прости начина за това:
1. Не пристъпвай към молитвословие без предварителна, макар и кратка, подготовка;
2. Не го извършвай как да е, а с внимание и чувство;
3. Не пристъпвай веднага след молитвите си към обичайните си занимания...

...Ще кажете: защо става така, че някои се молят толкова години по молитвеник и все още нямат молитва в сърцето си? Мисля, че е така, защото те полагат усилие да се обръщат към Бога само тогава, когато извършват молитвеното си правило, а през останалото време не си и спомнят за Бога...
... За това:
първо - необходимо е през целия ден по-често да се обръщаме от сърце към Бога с кратки молитви в зависимост от потребността на душата ни и от ежедневните дела. Например,

• ако започваш да правиш нещо, кажи: "Благослови, Господи"...
• ...Ако се надигне някоя страст, кажи: "Спаси ме, Господи, загивам!"
• Ако те налегне мракът на смущаващи мисли, викай: "Изведи от тъмница душата ми"
• Възможни са неправедни дела и грехът те влече към тях - моли се: "Настави ме, Господи, по Твоя път" или "Не давай да се поклатят ногата ми."
• Греховете те потискат и те тласкат към отчаяние - извикай като митаря: "Боже, бъди милостив към мене, грешния!"...
• ...Или просто често казвай "Господи, помилуй; Владичице, Богородице, помилуй ме; Ангеле Божий, пазителю мой свети, защити ме"

Но за да започне душата така да търси Бога, трябва преди това да я накараме всичко да обръща за слава Божия - всяко свое дело, голямо и малко. И това е вторият начин...
... Защото ако приемем за себе си като закон да изпълняваме тази апостолска заповед - да вършим всичко за слава Божия, даже ако ядем или пием (срв. 1Кор 10:31), то непременно при всяко дело да си спомняме за Бога, и не просто да си спомняме, а с внимателност и опасение да не би да постъпим в дадения случай погрешно и да не би да оскърбим Бога с някое свое дело...
...Но за да изпълнява душата както трябва и това, тоест вършенето на всичко за слава Божия, необходимо е да я настроим още от ранно утро, от самото начало на деня, преди човек да отиде по делата си и по своя работа до вечерта (срв.: Пс. 103:23). Такова настроение се постига с богомислие. И това е третият начин на обучение на душата към често обръщане към Бога. Богомислието е благоговейно размишляване за Божествените свойства и действия и за това, към какво ни задължава познаването им и тяхното отношение към нас - то е размишление за Божията благост, правосъдие, премъдрост, всемогъщество, вездесъщие, всезнание, за сътворяването и промисъла, за устрояването на спасението в Господа Иисуса Христа, за благодатта и Божието слово, за светите тайнства, за Небесното Царство... Най-подходящото и удобно време за това е сутрин, когато душата още не е обременена с множество впечатления и делови грижи, и точно - след утринната молитва...
...Ето трите начина, освен молитвеното правило, да научим душата молитвено да се възнася към Бога: да посвещаваме сутрин известно време на богомислие; да обръщаме всяко дело за слава Божия; и често да се обръщаме съм Бога с кратки молитви. Когато сутрин богомислието е извършено добре, то ще остави дълбоко настроение за помнене на Бога. Помненето на Бога ще накара душата да извършва внимателно всяко свое действие - и вътрешно, и външно и да го обръща за слава Божия. А едното и другото ще поставят душата в такова положение, че от нея често ще се изливат молитвени призовавания към Бога. Тези три: богомислието, вършенето всичко за слава Божия и честите призовавания са най-действените оръдия на умната и сърдечна молитва. Всяко от тях възнася душата към Бога.

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Какво ли не са измислили скъперничеството и користолюбието, за да оправдаят своята хладност и жестокост към нуждаещите се! Лъжливостта на молбите, лентяйството на молещите , недостатъчните ни средства, тежките времена, необходимостта самите ние да се запасяваме "за черни дни" и други...
..."Всекиму, който ти проси, давай"(срв.: Лук. 6:30)

Признаци за любовта към Бога

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Първо. Който обича някого, той само за това говори - за любимия човек или предмет;... Така и този, който обича Бога, с желание говори само за Него и бързо насочва всеки свой разговор към Него, не може да се наговори; и само там му е приятно да бъде, където се води разговор за Бога и за Неговите дела, и му е скучно там, където се занимават с нещо друго. Напротив, който не обича Бога, той сам няма да заговори за Него и избягва тези, които обичат да разговарят за Него. На такъв му е приятно, когато говорят за дела житейски, търговски, съдебни, военни... но само не за Божии; той с желание седи там, където се занимават с новини, моди, обсъждания, и бяга от места, където говорят за Бога и за Неговите дела...
...Второ. Който обича някого, с желание бърза натам, където се надява или да срещне любимия човек и близките му, или да получи вест от него, или да попадне на нещо, което му напомня за него. Така този, който обича Господа, с радост бърза към Божия храм, където Господ явява особено силно присъствието Си... Който обича Господа, с желание се стреми да бъде причастник на Светите Тайни, защото по този начин Бог се приближава до него и той - до Бога;...
...Трето. Който обича някого, не го напуска мисълта за него и когато остане насаме, мислено беседва с него...Така и който обича Господа не отстъпва от мисълта за Него и веднага, щом се появи свободна минута, мислено се обръща към Него и топло, от сърце, разговаря с Него. Такъв след необходимите дела, които изискват семейството или службата, или промисълът, не търси развлечение, а бърза да се уедини, за да бъде насаме със своя Господ...
...Който обича някого, непрестанно мисли за него.
Който обича някого, се старае във всичко да му угажда, да отгатва желанията му и да бърза да ги изпълни, преди още да са изречени.
Който обича някого, той става свой на него и го чувства свой.
Който обича някого, той във всичко се осланя на него и е уверен, че няма да бъде оставен от него.
Който обича някого, той го защитава и на никого няма да позволи не само да направи, но и да каже нещо против него.
Който обича някого, той се грижи за делата му и се стреми да отклони от тях всяка вреда.
Който обича някого, той го почита и се радва, когато името на любимия се почита навсякъде.
По тези действия на обикновената любов между нас съдете и за любовта към Господа.
Ако имате непрестанно в мислите си Господа, то Вие Го обичате; а ако не мислите за Него или мислите малко - не Го обичате, или Го обичате малко. Ако се...