из "Страстите и борбата с тях" св. Теофан Затворник
Да не се самосъжаляваш, тоест да не жалиш себе си не значи да си причиняваш мъка, а да спазваш обикновения матастирски живот, без да допускаш някакви компромиси. Звънят за утреня, а самосъжалението нашепва: полежи минутка... Не слушай - ето ти удар по самосъжалението. Стоиш в църквата и чувстваш, че краката ти омекват, искаш да се подпреш до стената. Откажи и застани мирно - ето ти още един удар. Хрумва ти: я да изляза да взема въздух; откажи - трети удар. Идваш вкъщи от утреня: да си полегна ли? - не лягай: пак удар. Ще прочета от книжката, лежейки... откажи, седни и чети. Така върши всичко, както се прави обикновено и всяка твоя стъпка ще е удар по самосъжалението. Всякакви прекомерни подвизи не са наша работа...
* * *
Така повелява да правим Сам Господ
Питат как при това да поставим Господ в центъра на вниманието си? Ето как: независимо каква работа вършите - голяма или малка - мислете си, че ви е заповядана от Самия Вездесъщ Господ, Който ви гледа как я вършите. Ако следвате това правило, и всяка работа ще вършите с внимание, и Господа винаги ще помните. В това е цялата тайна на успешната работа във вашия случай. Вникнете в това и всичко ще се подреди. А щом почнете да правите така, мислите ви ще престанат да блуждаят насам-натам...
* * *
Защо сега нещата не вървят при вас? Мисля, защото вие искате да мислите за Господа, забравяйки житейските дела. Но житейските дела ви напомнят за себе си и пречат на мисълта за Господа. Вие трябва да правите обратното - грижете се за житейските дела като за Господно поръчение и така, сякаш са за Господ. Досега нито едното, нито другото ви вървеше, а сега и едното, и другото ще бъдат свършени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар