Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник
...висшите духовни чувства. Това са вярата, че Господ наистина е тук отсега нататък с благодатното Си присъствие, че този храм е станал Негов дом, накъдето винаги е обърнато окото Му и където винаги пребивава сърцето Му;
упованието, че Господ, Който пребивава тук, ясно се вслушва като чедолюбив баща във всички отправяни към Него молитви и е готов да ги удовлетвори;
любовта към храма, благодарение на която пребиваването в него е сладостно като в дома на родния баща и благодарение на която мирно се упокоява духът в него като кротко дете в обятията на майка си...
...телесните дела относно Божия дом като дом за молитва - молитвените, звършвани с тялото, трудове. Те също са три:
трудът на безленостното посещаване на храма на всички служби при първия знак, без уговорки и без себежалене или изграждане на въображаеми препятствия, по следния закон: веднага щом чуеш зова, остави всичко и бързай в храма;
трудът на търпеливото пребиваване в храма от началото на службата до края - без придвижване, винаги на своето определено място, без отпуснатост на тялото, с известно напрежение, което придава бодрост;
трудът на благоговейното стоене - тихо, с поклони, с очи, устремени надолу или нагоре, към иконите или свещенодействията; с уши, вслушани в това, което се пее и чете; с мълчалив език, без оглеждане, парене с поглед и без разговори. Всички такива разположения изразяват телесния труд в молитвата, поддържан от вътрешния молитвен дух и, обратното, поддържащ го...
стоене с ума в сърцето в Божието присъствие, съпровождано с отрезвяващ страх, който носи бодрост и освежава вътрешния ни храм подобно на свеж утринен въздух;
задълбоченото вникване в силата и значението на всчко, което се пее, чете и извършва, със сърце, отворено да преме чувствата и разположенията, които е възможно да се породят при това - с готовност да се изпълнят на дело като Божии внушения;
мирното разположение на добрежелателния дух към всички хора, без да се изключват и враговете...
...неразпиляване на мислите или непозволяване на ума да блуждае по различни места и предмети, когато стоим в храма, и връщането му обратно всек път, когато той самоволно се предава на мечти;
необременяване на сърцето с житейски грижи, които безпощадно увличат онзи, който се е предал на тях, все по-далече и по-далече и не му оставят свободно време за небесните неща;
непривързаност към нищо земно или свобода от всички пристрастия, които влекат надолу и не дават душата да намери упокоение горе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар