Какъв добродетелен живот да устроим в себе си

из "Простите истини на сърцето" на св. Теофан Затворник том 2


...С какви добродетели трябва да бъде спроводена молитвата или какъв точно добродетелен живот трябва да устрои в себе си християнинът, ще ви покажа не със свои думи, а с думите на светителя Димитрий Ростовски, който кратко представя това в следното наставление. Моля ви да вникнете в него!

1.  Като станеш от сън, първата ти мисъл да бъде за Бога, първата ти дума и молитва да е към Бога, твоя Създател и Крепител на живота ти, Който е силен да умъртвява и съживява, да поразява и изцелява, да спасява и погубва.
2. Поклони се и въздай благодарност на Бога, Който те е вдигнал от сън и не те е погубил за беззаконията ти, но дълготърпеливо очаква твоето обръщане.
3. Положи начало към по-добро, като казваш заедно с Псалмопевеца: И си казах: ето, сега започнах (Пс 76:11 - слав.). Защото пътя към небесата никой не извървява добре, освен този, който всеки ден започва добре.
4. От сутринта бъди в молитвата Серафим, в делата Херувим, в отношенията - Ангел.
5. Не пропилявай времето напразно, върши само нужните дела.
6. Във всички дела и думи, и в помислите си помни Бога; не запечатвай в ума си нищо друго, освен Христа, никакъв друг образ да не се докосне до чистото сърце, освен чистия образ на Христос, нашия Бог и Спасител.
7. По всякакъв начин, колкото можеш, събуждай у себе си любов към Бога, най-вече, като казваш в себе си заедно с Псалмопоевеца тези думи: Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми (Пс. 38:4).
8. Като се стремиш непрестанно да обичаш Бога, винаги виждай Неговото присъствие с вътрешните си очи, и заради това остави всяко лошо дело и слово, и мисъл. Всичко върши, говори и мисли честно, смирено и със синовна любов.
9. Кротостта с благодушието и смирението с честността винаги да бъдат неразделно у тебе.
10. Словото ти да е тихо, смирено, честно и полезно; в мълчание обмисляй думите, които имаш да кажеш. А празна и гнила дума никак да не излиза от устата ти.
11. Ако се случи да се засмееш, да бъде само до усмивка, и то не често.
12. Пази се от гняв и избухливост, и свада; въздържай се от гняв.
13. В яденето и пиенето винаги пази въздържание.
14. Във всяко нещо бъди снизходителен и Бог ще бъде благ към теб, ще те възнагради и хората ще те похвалят.
15. Смъртта е краят на всичко и за нея винаги трябва да се молиш...

За молитвата

из "Простите истини на сърцето" на св. Теофан Затворник

...За да направим молитвословието си действително средство за възпитаване на молитвата, трябва така да го извършваме, че и мисълта, и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които се съдържат в него. Ще посоча три най-прости начина за това:
1. Не пристъпвай към молитвословие без предварителна, макар и кратка, подготовка;
2. Не го извършвай как да е, а с внимание и чувство;
3. Не пристъпвай веднага след молитвите си към обичайните си занимания...

...Ще кажете: защо става така, че някои се молят толкова години по молитвеник и все още нямат молитва в сърцето си? Мисля, че е така, защото те полагат усилие да се обръщат към Бога само тогава, когато извършват молитвеното си правило, а през останалото време не си и спомнят за Бога...
... За това:
първо - необходимо е през целия ден по-често да се обръщаме от сърце към Бога с кратки молитви в зависимост от потребността на душата ни и от ежедневните дела. Например,

• ако започваш да правиш нещо, кажи: "Благослови, Господи"...
• ...Ако се надигне някоя страст, кажи: "Спаси ме, Господи, загивам!"
• Ако те налегне мракът на смущаващи мисли, викай: "Изведи от тъмница душата ми"
• Възможни са неправедни дела и грехът те влече към тях - моли се: "Настави ме, Господи, по Твоя път" или "Не давай да се поклатят ногата ми."
• Греховете те потискат и те тласкат към отчаяние - извикай като митаря: "Боже, бъди милостив към мене, грешния!"...
• ...Или просто често казвай "Господи, помилуй; Владичице, Богородице, помилуй ме; Ангеле Божий, пазителю мой свети, защити ме"

Но за да започне душата така да търси Бога, трябва преди това да я накараме всичко да обръща за слава Божия - всяко свое дело, голямо и малко. И това е вторият начин...
... Защото ако приемем за себе си като закон да изпълняваме тази апостолска заповед - да вършим всичко за слава Божия, даже ако ядем или пием (срв. 1Кор 10:31), то непременно при всяко дело да си спомняме за Бога, и не просто да си спомняме, а с внимателност и опасение да не би да постъпим в дадения случай погрешно и да не би да оскърбим Бога с някое свое дело...
...Но за да изпълнява душата както трябва и това, тоест вършенето на всичко за слава Божия, необходимо е да я настроим още от ранно утро, от самото начало на деня, преди човек да отиде по делата си и по своя работа до вечерта (срв.: Пс. 103:23). Такова настроение се постига с богомислие. И това е третият начин на обучение на душата към често обръщане към Бога. Богомислието е благоговейно размишляване за Божествените свойства и действия и за това, към какво ни задължава познаването им и тяхното отношение към нас - то е размишление за Божията благост, правосъдие, премъдрост, всемогъщество, вездесъщие, всезнание, за сътворяването и промисъла, за устрояването на спасението в Господа Иисуса Христа, за благодатта и Божието слово, за светите тайнства, за Небесното Царство... Най-подходящото и удобно време за това е сутрин, когато душата още не е обременена с множество впечатления и делови грижи, и точно - след утринната молитва...
...Ето трите начина, освен молитвеното правило, да научим душата молитвено да се възнася към Бога: да посвещаваме сутрин известно време на богомислие; да обръщаме всяко дело за слава Божия; и често да се обръщаме съм Бога с кратки молитви. Когато сутрин богомислието е извършено добре, то ще остави дълбоко настроение за помнене на Бога. Помненето на Бога ще накара душата да извършва внимателно всяко свое действие - и вътрешно, и външно и да го обръща за слава Божия. А едното и другото ще поставят душата в такова положение, че от нея често ще се изливат молитвени призовавания към Бога. Тези три: богомислието, вършенето всичко за слава Божия и честите призовавания са най-действените оръдия на умната и сърдечна молитва. Всяко от тях възнася душата към Бога.

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Какво ли не са измислили скъперничеството и користолюбието, за да оправдаят своята хладност и жестокост към нуждаещите се! Лъжливостта на молбите, лентяйството на молещите , недостатъчните ни средства, тежките времена, необходимостта самите ние да се запасяваме "за черни дни" и други...
..."Всекиму, който ти проси, давай"(срв.: Лук. 6:30)

Признаци за любовта към Бога

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Първо. Който обича някого, той само за това говори - за любимия човек или предмет;... Така и този, който обича Бога, с желание говори само за Него и бързо насочва всеки свой разговор към Него, не може да се наговори; и само там му е приятно да бъде, където се води разговор за Бога и за Неговите дела, и му е скучно там, където се занимават с нещо друго. Напротив, който не обича Бога, той сам няма да заговори за Него и избягва тези, които обичат да разговарят за Него. На такъв му е приятно, когато говорят за дела житейски, търговски, съдебни, военни... но само не за Божии; той с желание седи там, където се занимават с новини, моди, обсъждания, и бяга от места, където говорят за Бога и за Неговите дела...
...Второ. Който обича някого, с желание бърза натам, където се надява или да срещне любимия човек и близките му, или да получи вест от него, или да попадне на нещо, което му напомня за него. Така този, който обича Господа, с радост бърза към Божия храм, където Господ явява особено силно присъствието Си... Който обича Господа, с желание се стреми да бъде причастник на Светите Тайни, защото по този начин Бог се приближава до него и той - до Бога;...
...Трето. Който обича някого, не го напуска мисълта за него и когато остане насаме, мислено беседва с него...Така и който обича Господа не отстъпва от мисълта за Него и веднага, щом се появи свободна минута, мислено се обръща към Него и топло, от сърце, разговаря с Него. Такъв след необходимите дела, които изискват семейството или службата, или промисълът, не търси развлечение, а бърза да се уедини, за да бъде насаме със своя Господ...
...Който обича някого, непрестанно мисли за него.
Който обича някого, се старае във всичко да му угажда, да отгатва желанията му и да бърза да ги изпълни, преди още да са изречени.
Който обича някого, той става свой на него и го чувства свой.
Който обича някого, той във всичко се осланя на него и е уверен, че няма да бъде оставен от него.
Който обича някого, той го защитава и на никого няма да позволи не само да направи, но и да каже нещо против него.
Който обича някого, той се грижи за делата му и се стреми да отклони от тях всяка вреда.
Който обича някого, той го почита и се радва, когато името на любимия се почита навсякъде.
По тези действия на обикновената любов между нас съдете и за любовта към Господа.
Ако имате непрестанно в мислите си Господа, то Вие Го обичате; а ако не мислите за Него или мислите малко - не Го обичате, или Го обичате малко. Ако се...

Правилото на вярата

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

Правилото на вярата се образува от следните три: от познаването на съдържанието на вярата, от възприемането на това съдържание със сърцето и от въвеждането на своя живот в ред, определен от вярата.

Свидетелства за нашата духовност

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
...А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (срв.: Гал 5:22, 23). Ако в нас има такива плодове на Духа, то има и Дух, Който в нас обитава и в нас действа. А ако това го няма, а, напротив, има прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни), ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива (срв.: Гал 5:19-21) то у нас го няма Светият Дух. Ние сме Го угасили. Това е първото свидетелство за нашата духовност - съвкупността от добри чувства и разположения.
... Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (срв Гал 5:24). Разпъването на плътта означава всички подвизи на отхвърляне на себе си и самоумъртвяване и всички трудове, извършвани в угода на Бога...Това е второто свидетелство за нашата духовност - подвизите на самоумъртвяването и отхвърлянето на себе си.
Третото свидетелство за това е отчуждението от всичко земно и устремеността към Небето и Небесното. Ако в нас има Дух от Небето, то е естествено с всичките си желания и мисли да бъдем на Небето и в духовното, а не на земята и в плътското...

...Пълната праведност или всеобхватната добродетел се състои от три части

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

Първо: От добри дела, извърпвани външно и видимо за всичко, в своето време и на своето място. Това означава: ако някой проси милостиня, дай му. Ако някой те е обидил, прости му. Дошъл е някой твой враг, нахрани го. Седнал си на масата, вкусвай храната по устава и въздържано. Дошло е време за молитва, моли се благоговейно и както се полага ... Встъпваш в някаква длъжност, труди се усърдно, и така нататък...
Второ. Другата част... съставят добрите чувства и разположения, които се скриват зад видимо извършваните дела. Това са любов, мир, търпение, кротост, милосърдие, въздържание, смирение, благоговение, отдалечаяване от всичко и прочие... Но трябва винаги да помним, че... видимите дела само тогава имат цена, когато са израз на... вътрешните чувства...
...Трето. Третата част... представлява твърдата до смърт ревност за Божията слава, въодушевена от пламенна любов към Бога и въодушевяваща всички добри сърдечни чувства и всичко добри видими дела...

как да задържим Господа в себе си след причастие

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

... И така, утвърдете се в мисълта, че Господ е у вас (сл. причастие) . Така ще почетете и Дарителя, и дара, и себе си... Особено трябва да проявите грижа да не се лишите някак от Господа, Който съкровено пребивава у вас и действа... Ето какво е нужно:

1. Да пазим своята съвест чиста по отношение на Бога, ближните, всеки предмет и всяка работа. За всичко, което вършим, трябва да имаме свидетелството на Словото Божие и да го вършим със смирение и усърдие без каквото и да е своеволие и небрежност.
2. Да не допускаме нищо нито в думите си, нито в делата си, което не би се отнасяло към Божията слава и би нанесла някакъв ущърб на делото на нашето спасение.
3. Макар да бихме притежавали целия свят, така да се чувстваме в сърцето си, както се чувстват странниците - пришълци на земята, които нямат тук свой град, а бъдещия търсят. Това е всичко!...

Двата могъщи начина за победа над греха

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
...Това са двата могъщи начина, чрез които тя (преп. Мария Египетска) устояла в борбата и победила греха: отдалечаването от света и изтощаването на плътта.
Изтощаването на плътта е начин, понятен и достатъчен за всички нас. Намали количеството на храната, определи си повече труд и по-малко почивка и сън, вместо мекостта избери суровостта, вместо топлината - студа, вместо разпуснатостта - усилието, вместо всякакви утехи на плътта - безпощадността към себе си, и ще изтощиш плътта си и с това ще зачеркнеш страстите, които обитават в нея...
... И така, отхвърли обичаите на света, извършвай всяко дело така, както повелява благият евангелски закон - и ще живееш в света като в пустиня. Между теб и света, беззаконието ще бъде като стена, зад която няма да виждаш света. Той ще е пред очите ти, но няма да съществува за тебе. Светът ще се изменя по свой ред, а ти ще имаш свой чин и свои порядки.
Той ще отива на театър, а ти - на църква;
той ще танцува, а ти ще правиш поклони;
той ще излиза на разходка, а ти ще бъдеш у дома си в уединение;
той ще се отдава на празнословие и смях, а ти ще пребъдваш в мълчание и прославяне на Бога; той ще  бъде в утешения, а ти - в трудове;
той ще чете празни роман, а ти ще четеш Божието слово и отеческите писания;
той ще прекарва времето си по балове, а ти ще беседваш с единомислен брат или с духовния си отец;
той ще прави користни сметки, а ти ще жертваш себе си;
той ще се отдава на страстни мечтания, а ти на богомислие.
И така, начертай свои правила за всичко и установи за себе си начин на живот, противоположен на порядките в света - и ще бъдеш в света извън света, като в пустиня...

Покривалата на греха

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива от нея зад много покривала... Тези покривала са: най-дълбокото и най-близо до сърцето покривало, състоящо се от самозаблуда, безчувствие и безгрижие. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало - преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци...
...Да започнем с най-горното покривало.
1. Трябва да прекратим навреме привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Очи, уши, език - това са най-широките канали на греховната храна. Да ги пресечем чрез вътрешно уединение.
2. След това да се заемем с тялото: да му откажем не само удоволствията, но и презадоволяването му с храна и сън... Това именно извършва благоразумният пост.
3. Вътрешното уединение и постът облекчават душата в обръщането й към себе си. Но, влизайки в себе си, тя среща там страшно смущение, предизвикано от многогрижието и разсейването на мислите. Грижите ту за едно, ту за друго, ту за трето се трупат в сърцето и не позвоялват на душата да се заеме със себе си... Трябва да задушим тези грижи, да ги прогоним от душата и сърцето поне сега, през тези дни. Докато това не е направено, никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни... внимание и трезвеност...
4. ...Три или четири покривала са свалени. Сега ние стоим пред нашето сърце. Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването...

Врати на покаянието - св. Теофан Затворник, том 1

...Средствата за нашия духовен живот, а именно: вяра, молитва, посещаване на светия храм и на светите служби, всестранно послушание, четене на Словото Божие и творенията на светите отци, разговори с опитни хора и богомислие, трезво внимание към себе си, физически труд, поклони, молитвено уединяване, опазване на сетивата, мълчание, въздържание, пост.
...послушание - това е живот в добри трудове, не по своя воля, но по съветите на други... безмълвие - вътрешен стремеж да бъдем непрестанно в сърцето си с Бога...
...Ето, казва той (св. Йоан Лествичник), превъзходна азбука за всички: пост, покайни сълзи, мълчание, бдение, труд, търпение в страданията, съкрушение, отлагане на житейските грижи във време на молитва, смирение, безмълвие, опазване на сърцето, съсредоточаване на мислите, смиряване на плътта и пр...
Първата група подвизи се отнася към тялото...
Да приучим стомаха на въздържание и пост, ръцете на труд, да обуздаем езика с мълчание, да не даваме свобода на очите всичко да виждат и на ушите всичко да слушат, да избягваме свободни или неприлични движения, прекомерен сън и угаждане на плътта... да не превръщаме грижите за плътта в похоти (Рим 13:14)...
Втората група подвизи се отнася към душата. Първо - да обърнем поглед към нашия вътрешен мир и да внимаваме върху себе си, да избягваме разсейване на мислите по различни работи и предмети. За да успеем в това, трябва да си спомняме часа на смъртта и последния съден ден...
Третата група подвизи се отнасят до установяване на нов порядък на работите и заниманията в нашия живот... И когато подреждаме нашия нов порядък на живота, трябва да помним две неща: да отстраняваме всички поводи и случаи, които биха възбудили страстта, от която страдаме, както и да не се страхуваме от това какво ще кажат хората за промяната на нашия живот, която не можем да скрием..."който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк. 8:38)
...да бъдем строги към плътта, без да се смущаваме от мнението на другите, да имаме страх Божий, да помним смъртта и съдния ден, да внимаваме върху себе си. Когато така се устроим, врагът не ще има достъп до нас. Ние ще бъдем като в укрепен град...
...Строгостта към себе си, свободата от осъждането на другите и страхът пред Божия съд са три меча с двойни остриета, против които не може да устои никакво вражеско изкушение...

Врати на покаянието - св. Теофан Затворник, том 1

...Свети Димитрий Ростовски казва: "Който е изповядал греховете си на пълно, без да скрие нещо, който скърби заради тях, плаче и се разкайва, който има воля и твърдо намерение повече да не се връща към греха, а се пази от всеки грях, който се е потрудил чрез пост, молитва и други подвизи на благочестието да умилостиви Господа, който се е примирил с всички и с никого не е във вражда, той е готов достойно "да яде от хляба и да пие от чашата""...
...Нашето тяло трябва да бъде хранено. Органите на храненето са устата, гърлото и стомахът. Страстите, които нападат върху тая част, са: лакомията и пиянството. Средствата за защита на тая част са: въздържание и пост.
Нашето тяло осезава. Органите на сетивността са нервите със сетивата. Страстите, които нападат върху тая част, са много. Всяко сетиво има свое изкушение... Обща за всички е страстта към приятно раздразване на сетивата, или към чувствените удоволствия. Според светите отци, тази част трябва да се защити с т. нар. опазване на сетивата, особено на зрението и слуха, от всички съблазнителни впечатления, преди всичко чрез уединяване и избягване на срещи със съблазнителни предмети, порочни лица и места.
Тялото притежава движение. Органите на тази дейност са мускулите с ръцете и нозете. Страстите, които нападат върху тая част, са, от една страна, леността и сънливостта, а от друга - лекомислие, прекалена подвижност, страст към игрите и забавленията, неприличните танци, кавгите и побоищата. Средствата, с които трябва да се защитава тази част, са труд, поклони в определено време на деня, чинна правилност на движенията.
Тялото има език - орган на говора. Страстите, които го нападат, са: празнословие, сквернословие, осъждане, безсмислени спорове, кощунство. Средството, с което трябва да го защитим, е благоразумното мълчание.
... Съвкупността от тези средства се нарича от светите отци телесни подвизи...
...Да преминем към душата. Тук на първо място са въображението с паметта... Страстите, които смущават тая способност, са: мечтателност, расеяност или разпиляване на ума, фантазьорство - разпалвани чрез четене на безнравствени романи и празни разговори. Средството против тях е вниманието, или трезвостта и бодростта на духа.
След въображението следва разсъдъкът с разума, чиято работа е да разпознават всичко. Враговете, които действат върху тях неблагоприятно, са: празното любопитство, безогледното съмнение, гордостта, доверие само в себе си, немотивирана упоритост в мнението, липса на убеждения. Средствата за тяхна защита са: четене на Словото Божие и творенията на светите отци, разговори с опитни хора в духовния живот, собствено разсъждение в послушание на гласа на светата Църква.
Наред с разсъдъка стои волята - деятелната способност на желанията и начинанията. Страстите, които я измъчват, са: суетното многогрижие, груб егоизъм, своенравие, неподчинение, дързост и волност. Средство против тях е всестранното и разумно послушание, подчинение на законния ред - житейски, граждански, църковен и на този, посочен от духовния отец.
По-нататък в тоя ред стои вкусът - способност към естетически удоволствия. Страстите, които го овладяват, са: увлечение в модност, страст към контене, страст към увеселения, балове и танци. Средствата за негова защита са: сериозна музика, живопис, духовно пение, иконопис, посещение на музеи и храмове, които представляват пълно удовлетворение на потребностите на неразвратения вкус.
...Съвкупостта от тия средства съставлява кръга на духовните подвизи, чрез които ние прославяме Бога и в душите си...
Накрая, по-горе от душата е духът - сила, насочена към Бога и духовните неща. Враговете тук са: неверие, забравяне на Бога, безстрашие, изгаряне на съвестта, омраза към духовните неща, отчаяние. Средствата против тях са: вяра и предана любов към Бога, оживени от надежда и подтикващи към истински духовен живот, непрестанно насочване на ума и сърцето към Бога в топла и сърдечна молитва.

Митарствата

из "Видението на св. Григорий за митарствата на преп. Теодора"

1. ...Най-напред ни срещнаха въздушните духове на първото митарство, на което съдят за всички грехове на езика, за всяка празна, обидна, безчинна, скверна дума...
2. ...Второто митарство - наречено митарство на лъжата, на което се изпитва всяка лъжлива дума и особено клетвопрестъпленията, призоваването на Божието име напразно, лъжесвидетелствата, нарушаването на обетите, дадени пред Бога, непълното изповядване на греховете и други подобни...
3. ...третото митарство, което се нарича митарство на осъждането и клеветата... колко тежък грях е да оклеветиш, обезславиш и похулиш някого, а също и да се надсмиваш над чуждите пороци, забравяйки за своите...
4. ...четвъртото митарство, наречено митарство на чревоугодието...
5. ...петото митарство, наричано митарство на леността... тунеядците... тези, които не въздават хвала на Бога и се ленят в неделните и празничните дни да ходят на утреня, на литургия... унинието, и нехайството за своята душа...
6. ...митарството на кражбата...
7. ...митарството на сребролюбието и скъперничеството...
8. ...митарството на лихварството...
9. ...митарството на неправдата...
10. ...митарство на завистта... вражда, омраза...
11. ...митарство на гордостта... тщеславие, самомнението и величаенето... непочитане и непослушание към родителите, или към по-старшите, получили власт от Бога...
12. ... митарството на гнева и яростта...
13. ...митарството на злобата
14. ... митарството на убийството... всяка рана, всеки удар, нанесен някъде, по гърба или по главата, а също и всички плесници и удари, нанесени с гняв...
15. ... митарството на магьосничеството...
16. ...митарството на блуда, на което се изтезава всяко блудно деяние, всяка блудна мисъл и мечтание, а също и страстните докосвания и усещания...
17. ...митарството на прелюбодеянието...
18. ...митарството на содомските грехове, на което се изтезават противоестествените деяния на мъжете и жените, мъжеложството и скотоложството, кръвосмешенията и други тайни грехове, за които човек е срамно и да си спомня...
19. ...митарството на ересите, където се изпитват неправите мъдрувания за вярата, отстъпленията от православното изповядване на вярата, неверието, съмненията в истините на богооткровеното учение, хулите срещу светинята и подобните на тях грехове
20. ...митарството на жестокосърдието...

Кои съображения могат да бъдат в помощ на вярващия, за да не се каля с блудни беззакония?

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

1. Мисли, християнино, че си храм на Св. Дух...
2. Въздържай се в храната и питието!...Пази постите!...
3. Отдалечавай се от лоши дружби и нечисти разговори, защото "лоши беседи развалят добрите нрави" (1Кор. 15:33) Избягвай четенето на съблазнителни книги и разглеждането на съблазнителни картини...
4. Занимавай се с полезен труд, за да бъде мисълта ти заета другаде, та да не мислиш за грях! Пази се от леността и разкоша, тъй като туй изнежва тялото и го предразполага към греховни удоволстия... неумереността и разкошът отнемат силите на човека за борба със страстите...
5. Старай се да живееш духовен, а не само плътски живот!... "Живейте духом и не ще изпълнявате прищевките на плътта!" (Гал. 5:16)
6. Бди над себе си и обуздавай сетивата си...
7. Накрая моли се, много се моли! Това е първото и последно средтсво за побеждаване на блудната страст.... псалми 6, 12, 31, 50, 68, 69

Степени на миротворството

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

първа степен - мирен дух

...За тая цел той трябва да се стреми да живее в мир със съвестта си. В мир със съвестта си пък живее онзи, който е в мир с Бога, в мир с Христовите заповеди и във война със своите страсти и греховни наклонения...

... Страстите се побеждават с изпълнение на Божиите заповеди, особено на следните между тях: смирение, себеотречение, кроткост, въздържание и търпение...

...Който е придобил мирен дух, не се гневи, когато го дразнят, не се сърди, когато не изпълняват прищевките му, не изпитва омраза, когато несправедливо се отнасят към него.

Втората степен - мир с ближните

 ...

Третата степен - помиряване на скараните

... Ние сме длъжни да простим от сърце прегрешенията на нашите ближни и тогава да постим, да се молим, да се причастяваме...

..."Съдът ще бъде безмилостен към оногова, който не е показал милост" (Иак. 2:13)

..."Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:15)

..."Който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца си със светите Ангели" (Марк. 8:38)

..."Недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия" (Рим. 12:2)

... "Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33)

В какво се състои истинското покаяние

из "Вяра, надежда, любов" макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

Преди всичко в отказване от греховете и в повеждане на жестока борба с тях. Това става в св. таинство изповед... Св. Макарий поучава: "Мярката на твоя подвиг се заключава в това - да не прелюбодействаш в мислите си (като се съгласяваш с дявола), но да противостоиш с ума си и вътрешно да водиш война, да се бориш с порока и да не го слушаш, да не се услаждаш с него в мислите си. И ако Господ намери в тебе тази готовност, в последния ден ще те приеме в Своето царство." Тъй се очистват мислите и сърцето.
    На второ място истинското покаяние се състои в постоянна молитва, при която в душата се разпалва любов към Бога, в огъня на която изгарят човешките страсти... Ако постоянно се молим, постоянно ще бъдем недосегаеми за бесовете.
   На трето място истинското покаяние се състои в твърдата решимост човек до край да остане верен на Бога и да понася безропотно постигащите го скърби като заслужено възмездие за предишните му грехове. Св. Макарий...:"Каквото и да се случи, сред хилядите изкушения тя казва, търпейки всичко: Даже и да умра, няма да оставя Господа", т.е. няма да тръгна по пътя на греха, да угаждам на дявола...

"Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Мат. 5:5)

Характеристика на кротостта

Кои хора могат да бъдат наречени кротки? - Това са безспорно хората, които не се отдават на гняв, които избягват бурите на душевните смущения, които обичат тихото настроение на мира. Кротките люде не желаят никого да дразнят, предизвикват или сърдят. Ако се случи такова нещо, те бързат с кроткия си нрав да утешат ближния и да го успокоят. Кротките не само никого не дразнят, но и сами не се дразнят или по-право жадуват да победят всяка раздразнителност в себе си, за да имат всякога мир в душите си... Кроткият е непременно търпелив. А търпението е свойство не на слабите, а на силните души.

Степени на кротостта

Св. Йоан Лествичник говори: "Началото на кротостта е мълчанието на устата при смут в сърцето."...

...Средата на кротостта, по думите на св. Йоан Лествичник, е безмълвието на помислите при крайно душевно смущение...

... Краят на съвършенството на кротостта според св. Йоан Лествичник, е непоколебимото душевно спокойствие при поривисто дихание на нападащите нечисти страсти и външни изкушения...

Из "Вяра, Надежда, Любов", макариополски еп. д-р Николай, архимадрит д-р Серафим

Първото блаженство - "блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат 5:3)

Из "Вяра, надежда, любов" на макариополски еп. д-р Николай, архимандрит д-р Серафим

Кои са бедни духом?

"Бедният - тълкува митрополит Филарет Московски - няма нищо, а всичко очаква от другите и като милостиня си изпросва необходимото за живота: храна, дрехи, жилище." Тъй е и с бедните духом. Те си спомнят, че нямат вече райско жилище, от което са изгонени заради греховете си; че нямат вече райската дреха на светостта, от която са се лишили заради грехопадението, че нямат райската храна от дървото на живота, за което са станали недостойни. И, като си спомнят това, те се виждат в плачевното си състояние - без добродетели, без духовни богатства, застрашени да умрат от вечната греховна смърт! И като съзнават това, те като последни бедняци, смирено прибягват към богатия Бог и си изпросват за духовно жилище - Църквата Христова, за духовна дреха - благодатта на Христа, защото, които в Христа се кръщават, в Христа се обличат (Гал. 3:27), за духовна храна - всяко слово, излизащо от Божиите уста... Само онзи, който се съзнава като беден духом, може смирено да проси и получава духовни блага от Бога...

Смирението е основа на християнския добродетелен живот

Иисус Христос е поставил бедността на духа, т.е. смирението, в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовният живот, обогатяването с благодат и истинската добродетелност. Човекът е изгубил рая и трябва да се издигне пак до него. Ако той тръгне по пътя на гордостта, загубен е, защото пак ще падне, провален от гордостта, както първия път чрез гордост отпадна от райското блаженство... Св. Йоан Златоуст нарича смирението основа, на която може да се изгради без опасност всичко друго, което е добро и спасително. "Ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко това лесно ще се разруши и ще има лош край."... Без други добродетели, само с искрено смирение, човек може да се спаси. Но без смирение, с каквито и други добродетели да се кичи човек, не може да постигне спасение на душата и вечно блаженство... Разбира се, не са без значение другите добродетели. Но те добиват стойност само ако пред тях се постави смирението. Иначе, сами по себе си те са нули, докато смирението само по себе си е единица. Нареждай колкото щеш нули в живота си! Няма ли пред тях единица, те са без значение!...

"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1 Петр. 5:5)

... Но който се гордее, че има, който си въобразява, че е богат и че от нищо не се нуждае, без да знае, че е "злочест и клет, сиромах, сляп и гол" (Откр. 3:17), как той ще получи? А такива са горделивите. Не че те са богати! И те са бедни като всички други люде, които са изпъдени от рая. Но те имат гордост, която ги заслепява и кара да си мислят, че са богати и че за това няма защо да се унижават да просят.

...Който мисли, че е богат, не чувства нужда; който не чувства нужда, не проси; който не проси, не получава, според думите на апостола: "Нямате, защото не просите" (Иак. 4:2). "... Онзи, който не проси от Бога благодат, не е способен и да я приеме, понеже сърцето му е заключено."

В що се състои смирението?

Св. Антоний Велики отговаря на този въпрос така: Смирението се състои в това - човек да признава себе си грешен, неизвършил никакво добро пред Бога; грижливо да пази мълчание; да се смята за нищо; да не натрапва своето слово на другите; да отхвърля собствената си воля; да обуздава зрението си; да има смъртта пред очите си; да се въздържа от лъжа; да не произнася празни думи; да не противоречи на по-старите; търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби."...

За телесния и духовния пост

из "Покаяние и изповед" на сливенски митрополит Йоаникий

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в неядене на блажни храни. Това е само едната страна на поста - телесният пост, сам по себе си недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да  постят, трябва да знаят това и да го спазват. Едно от църковните песнопения при заговяване за Великия пост започва така:"Постящеся, братие, телесне, постимся и духовне", т.е. като постим, братя, телесно, нека постим и духовно.
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с желание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно, като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас."...

...Духовният пост включва в себе си въздържание от всяко зло, защото, както казва св. Ефрем Сириец:

• има въздържание на езика - да не се говори много и напразно; да владееш езика си и да не злословиш; да не обиждаш с дума и да не се кълнеш; да не клеветиш и празнословиш; да не критикуваш ближния и да не издаваш тайни; да не се занимаваш с това, което не е твоя работа!
• Има въздържание на очите - владей зрението си, да не скита погледът ти, внимателно гледай на всичко приятно, отвращавай се от всичко неприлично, не спирай око на съблазнителен образ, не бивай пленяван от телесна голота, не бивай привличан от плътска красота.
• има въздържание от раздразнителност - владей гнева си, не се разпалвай бързо, пази спокойствие.
• Има въздържание от слава - владей духа си, не желай известност; не се превъзнасяй; не мечтай за похвала, не бъди надменен, не търси слава.
• Има въздържание в помисъл - не клони към измамни размисли, отбягвай възбудителни мисли, не се наслаждавай от такива неща, сразявай ги със страх Божий.
• Има въздържание в храна - владей себе си и не предиряй в храната; не се лакоми за обилни и скъпи гозби, не яж безразборно, а само в определено време; не превръщай в лакомия апетита към различни храни, не се предавай на духа на чревоугодието.
• Има въздържание в пиенето - владей себе си и бягай от гуляи; не се наслаждавай от приятния вкус на виното, не пий вино без нужда; не издирвай различни напитки; не се увличай от удоволствието да пиеш изкусно приготвени смесици; не употребявай без мярка не само вино, но ако е възможно дори и вода.
• Има въздържание и в пожеланията - владей чувствата си, бягай от порочното сластолюбие; не гледай снизходително на чувствени възбуди; не клони към сладострастни помисли; не се увличай от това, което поражда ненавист; никога не изпълнявай волята на плътта; обуздавай всички страсти чрез страх Божий.

Истински въздържател е онзи, който силно желае безсмъртните блага във вечността...

...Колко много грехове помрачават живота на някои вярващи, които мислят за себе си, а не рядко и други ги считат за истински християни. Такива грехове са рожба на незнание, понякога нежелание или немара да се узнае Божият закон. Има грехове на недоглеждане в себе си и невнимание, естествена последица от разсеяност на ума, поради лекомислено или злоумишлено и упорито нежелание и небрежност по въпроси на вярата и благочестието. Има грехове на устата поради несъобразяване с никакви правила; грехове на каприза и своенравието, необуздано от властта на ума и силата на волята; грехове на нерадението и леността, рожба на безгрижие и забрава на високите подбуди и цели. Има и грехове на чувствеността, която не търпи никакво лишение и която се страхуваме да оскърбим с въздържание; грехове на нетърпението, което никога не мислим да объздаваме; грехове на самолюбието и тщеславието, свойствени на нашата префинена гордост и собствено достойнство...