Веднъж при преподобни Исидор дошъл един от учениците на
известен монашески наставник да го пита по важен въпрос, свързан с
монашеството. Докато говорели, настъпила нощта и излязла буря. Мълниите и
гръмотевиците били ужасни. Без да обръща внимание на това, ученикът се готвел
да се връща при своя старец. Свети Исидор и останалите монаси го канели да
нощува при тях, описвали му колко опасно е в такава дъждовна нощ да преминава
през реката, която макар и не дълбока, била твърде бърза. Въпреки всичко гостът
оставал непоколебим. „моят наставник ми нареди да се върна непременно днес, как
мога да не изпълня нареждането му“ – казал той и се простил с тях.
Преподобни Исидор и останалите монаси излезли да го
изпратят. Когато стигнали до реката, ученикът свалил горните си дрехи, вдигнал
ги над главата си и тръгнал към другия бряг. Монасите, като го гледали,
потрепервали при всяка вълна, която го заливала. Но ученикът преминал бурната
река благополучно и като си облякъл дрехите, поклонил им се и продължил към
своя старец. Преподобни Исидор и останалите братя го благословили, като се
удивлявали колко е велика силата на всяка добродетел.
В каквото и звание да се намира човек, едно от най-важните
му задължения е да се подчинява на началството. Не бива да търсим каквито и да
било извинения за нашата непокорност.
Из „Училище за благочестие“ том 1
Няма коментари:
Публикуване на коментар