Нашата молитва

 архимандрит Серафим Алексиев
Отец Йоан Кронщадски, като използува катехизисното определение на митрополит Филарет Московски, че "Молитвата е съзерцание на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно стоене на душата пред Него..., забравяне заради Него на всичко окръжаващо, храна за душата, въздух, светлина, животворна топлина, очистване на греховете, благо Христово иго и Негово леко бреме. Молитвата е постоянно съзнаване на своята немощ, или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство..., освежителен небесен дъжд, който напоява и оплодотворява почвата на душата..., очистване и освежаване на духовния въздух, просветляване на лицето, веселие на духа, златна верижка, свързваща творението с Твореца;бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота..., успех в делата..., утвърждаване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е дружба с ангелите и светците, които от века са угодили на Бога. Молитвата е изправление на живота, майка на сърдечното съкрушение и на сълзите, силна подбуда към милосърдни дела, безопасност за живота, унищожаване на страха пред смъртта, пренебрегване на земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на всемирния Съдия, на общото възкресение на мъртвите и на живота в бъдещия век. Тя е усилено старание за избавяне от вечните мъки, непрестанно просене на милост от Небесния Владика... Молитвата е отваряне на място в сърцето за Пресветата Троица, както е казано: Ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан. 14:23)".
Св. Йоан Лествичник също възпява с вдъхновени думи величието, благородството и могъществото на молитвата. По неговите слова, които свободно предаваме, тя е духовно общение с Бога, средство за придобиване на прошка, благодат и спасение, мост за благополучно преминаване над вълните на изкушенията, извор на всички добродетели, храна за душата, просвещение за ума, секира, която отсича всяко отчаяние, майка на благодатните сълзи, защото те при молитва се раждат, и същевременно дъщеря на сълзите, понеже колкото повече умиление нахлува в душата на молещия се със сълзи, толкова повече се усилва молитвеният подвиг.  Като дава тия и подобни на тях определения на молитвата, св. Йоан Лествичник заключава, че молитвата е ангелско занимание, радващо душата.
Прекрасен химн на молитвата е изпял и св. Григорий Нисийски. Според него "молитвата е предпазна стража на целомъдрието..., обуздаване на високомерието, очистващо средство против злопаметството, премахване на завистта, унищожаване на неправдата, изправяне на нечестието. Молитвата е сила на тялото, обилие в семейството..., вярност в съпружеството, оръжие на пътуващите, страж на спящите, смелост на будните, плодородие на земеделците, спасение на плаващите. Молитвата е... почивка на отрудените, ободряване на скръбните, удовлетворение на радващите се, утеха на плачещите, венец на встъпващите в брак, тържество в деня на рождението, погребален саван за умиращите. Молитвата е събеседване с Бога, съзерцание на невидимото, несъмнена увереност в желаното, равночестност с ангелите, преуспяване в доброто, побеждаване на злото, изправяне на съгрешаващите, наслаждаване от настоящето, осъществяване на бъдещето."
Не по-малко възторжени определения на молитвата дава св. Йоан Златоуст. По неговите думи "молитвата е светлина за душата, истинско познаване на Бога, посредница между Бога и хората, лекар на страстите, цяр против болестите, мир за душата, небесна пътеводителка... насочена към самия свод на небето. Тя... духовно разсича въздуха... минава сонма на звездите, отваря вратите на небето, възлиза по-високо от ангелите... и като се издига над цялото творение, приближава се до недостъпната Троица. Там тя се покланя на Божеството, там се удостоява да бъде събеседница на Небесния Цар... там изявява своите желания и получава дарове, надвишаващи цялата видима природа. Молитвата е свещен пратеник към Бога, тя весели сърцето, успокоява душата, събужда страха от наказанията, желание за наследяване на небесното царство и учи на смиреномъдрие... С една реч, украсява човека с всичко добро и покрива душата му с различни добродетели като с разноцветно покривало".
Всички св. отци единодушно учат, че молитвата е най-висша привилегия на човека, понеже го свързва св Бога; че тя е чудотворен ключ, който може да отключва Божията небесна съкровищница; че тя е дивен дар Божий за отпадналия от Бога човек.