из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
Правилото на вярата се образува от следните три: от познаването на съдържанието на вярата, от възприемането на това съдържание със сърцето и от въвеждането на своя живот в ред, определен от вярата.
петък, 18 март 2011 г.
Свидетелства за нашата духовност
из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
...А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (срв.: Гал 5:22, 23). Ако в нас има такива плодове на Духа, то има и Дух, Който в нас обитава и в нас действа. А ако това го няма, а, напротив, има прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни), ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива (срв.: Гал 5:19-21) то у нас го няма Светият Дух. Ние сме Го угасили. Това е първото свидетелство за нашата духовност - съвкупността от добри чувства и разположения.
... Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (срв Гал 5:24). Разпъването на плътта означава всички подвизи на отхвърляне на себе си и самоумъртвяване и всички трудове, извършвани в угода на Бога...Това е второто свидетелство за нашата духовност - подвизите на самоумъртвяването и отхвърлянето на себе си.
Третото свидетелство за това е отчуждението от всичко земно и устремеността към Небето и Небесното. Ако в нас има Дух от Небето, то е естествено с всичките си желания и мисли да бъдем на Небето и в духовното, а не на земята и в плътското...
...А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (срв.: Гал 5:22, 23). Ако в нас има такива плодове на Духа, то има и Дух, Който в нас обитава и в нас действа. А ако това го няма, а, напротив, има прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни), ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива (срв.: Гал 5:19-21) то у нас го няма Светият Дух. Ние сме Го угасили. Това е първото свидетелство за нашата духовност - съвкупността от добри чувства и разположения.
... Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите (срв Гал 5:24). Разпъването на плътта означава всички подвизи на отхвърляне на себе си и самоумъртвяване и всички трудове, извършвани в угода на Бога...Това е второто свидетелство за нашата духовност - подвизите на самоумъртвяването и отхвърлянето на себе си.
Третото свидетелство за това е отчуждението от всичко земно и устремеността към Небето и Небесното. Ако в нас има Дух от Небето, то е естествено с всичките си желания и мисли да бъдем на Небето и в духовното, а не на земята и в плътското...
...Пълната праведност или всеобхватната добродетел се състои от три части
из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
Първо: От добри дела, извърпвани външно и видимо за всичко, в своето време и на своето място. Това означава: ако някой проси милостиня, дай му. Ако някой те е обидил, прости му. Дошъл е някой твой враг, нахрани го. Седнал си на масата, вкусвай храната по устава и въздържано. Дошло е време за молитва, моли се благоговейно и както се полага ... Встъпваш в някаква длъжност, труди се усърдно, и така нататък...
Второ. Другата част... съставят добрите чувства и разположения, които се скриват зад видимо извършваните дела. Това са любов, мир, търпение, кротост, милосърдие, въздържание, смирение, благоговение, отдалечаяване от всичко и прочие... Но трябва винаги да помним, че... видимите дела само тогава имат цена, когато са израз на... вътрешните чувства...
...Трето. Третата част... представлява твърдата до смърт ревност за Божията слава, въодушевена от пламенна любов към Бога и въодушевяваща всички добри сърдечни чувства и всичко добри видими дела...
Първо: От добри дела, извърпвани външно и видимо за всичко, в своето време и на своето място. Това означава: ако някой проси милостиня, дай му. Ако някой те е обидил, прости му. Дошъл е някой твой враг, нахрани го. Седнал си на масата, вкусвай храната по устава и въздържано. Дошло е време за молитва, моли се благоговейно и както се полага ... Встъпваш в някаква длъжност, труди се усърдно, и така нататък...
Второ. Другата част... съставят добрите чувства и разположения, които се скриват зад видимо извършваните дела. Това са любов, мир, търпение, кротост, милосърдие, въздържание, смирение, благоговение, отдалечаяване от всичко и прочие... Но трябва винаги да помним, че... видимите дела само тогава имат цена, когато са израз на... вътрешните чувства...
...Трето. Третата част... представлява твърдата до смърт ревност за Божията слава, въодушевена от пламенна любов към Бога и въодушевяваща всички добри сърдечни чувства и всичко добри видими дела...
петък, 11 март 2011 г.
как да задържим Господа в себе си след причастие
из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
... И така, утвърдете се в мисълта, че Господ е у вас (сл. причастие) . Така ще почетете и Дарителя, и дара, и себе си... Особено трябва да проявите грижа да не се лишите някак от Господа, Който съкровено пребивава у вас и действа... Ето какво е нужно:
... И така, утвърдете се в мисълта, че Господ е у вас (сл. причастие) . Така ще почетете и Дарителя, и дара, и себе си... Особено трябва да проявите грижа да не се лишите някак от Господа, Който съкровено пребивава у вас и действа... Ето какво е нужно:
- Да пазим своята съвест чиста по отношение на Бога, ближните, всеки предмет и всяка работа. За всичко, което вършим, трябва да имаме свидетелството на Словото Божие и да го вършим със смирение и усърдие без каквото и да е своеволие и небрежност.
- Да не допускаме нищо нито в думите си, нито в делата си, което не би се отнасяло към Божията слава и би нанесла някакъв ущърб на делото на нашето спасение.
- Макар да бихме притежавали целия свят, така да се чувстваме в сърцето си, както се чувстват странниците - пришълци на земята, които нямат тук свой град, а бъдещия търсят. Това е всичко!...
Двата могъщи начина за победа над греха
из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
...Това са двата могъщи начина, чрез които тя (преп. Мария Египетска) устояла в борбата и победила греха: отдалечаването от света и изтощаването на плътта.
Изтощаването на плътта е начин, понятен и достатъчен за всички нас. Намали количеството на храната, определи си повече труд и по-малко почивка и сън, вместо мекостта избери суровостта, вместо топлината - студа, вместо разпуснатостта - усилието, вместо всякакви утехи на плътта - безпощадността към себе си, и ще изтощиш плътта си и с това ще зачеркнеш страстите, които обитават в нея...
... И така, отхвърли обичаите на света, извършвай всяко дело така, както повелява благият евангелски закон - и ще живееш в света като в пустиня. Между теб и света, беззаконието ще бъде като стена, зад която няма да виждаш света. Той ще е пред очите ти, но няма да съществува за тебе. Светът ще се изменя по свой ред, а ти ще имаш свой чин и свои порядки.
Той ще отива на театър, а ти - на църква;
той ще танцува, а ти ще правиш поклони;
той ще излиза на разходка, а ти ще бъдеш у дома си в уединение;
той ще се отдава на празнословие и смях, а ти ще пребъдваш в мълчание и прославяне на Бога; той ще бъде в утешения, а ти - в трудове;
той ще чете празни роман, а ти ще четеш Божието слово и отеческите писания;
той ще прекарва времето си по балове, а ти ще беседваш с единомислен брат или с духовния си отец;
той ще прави користни сметки, а ти ще жертваш себе си;
той ще се отдава на страстни мечтания, а ти на богомислие.
И така, начертай свои правила за всичко и установи за себе си начин на живот, противоположен на порядките в света - и ще бъдеш в света извън света, като в пустиня...
...Това са двата могъщи начина, чрез които тя (преп. Мария Египетска) устояла в борбата и победила греха: отдалечаването от света и изтощаването на плътта.
Изтощаването на плътта е начин, понятен и достатъчен за всички нас. Намали количеството на храната, определи си повече труд и по-малко почивка и сън, вместо мекостта избери суровостта, вместо топлината - студа, вместо разпуснатостта - усилието, вместо всякакви утехи на плътта - безпощадността към себе си, и ще изтощиш плътта си и с това ще зачеркнеш страстите, които обитават в нея...
... И така, отхвърли обичаите на света, извършвай всяко дело така, както повелява благият евангелски закон - и ще живееш в света като в пустиня. Между теб и света, беззаконието ще бъде като стена, зад която няма да виждаш света. Той ще е пред очите ти, но няма да съществува за тебе. Светът ще се изменя по свой ред, а ти ще имаш свой чин и свои порядки.
Той ще отива на театър, а ти - на църква;
той ще танцува, а ти ще правиш поклони;
той ще излиза на разходка, а ти ще бъдеш у дома си в уединение;
той ще се отдава на празнословие и смях, а ти ще пребъдваш в мълчание и прославяне на Бога; той ще бъде в утешения, а ти - в трудове;
той ще чете празни роман, а ти ще четеш Божието слово и отеческите писания;
той ще прекарва времето си по балове, а ти ще беседваш с единомислен брат или с духовния си отец;
той ще прави користни сметки, а ти ще жертваш себе си;
той ще се отдава на страстни мечтания, а ти на богомислие.
И така, начертай свои правила за всичко и установи за себе си начин на живот, противоположен на порядките в света - и ще бъдеш в света извън света, като в пустиня...
четвъртък, 10 март 2011 г.
Покривалата на греха
из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1
...Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива от нея зад много покривала... Тези покривала са: най-дълбокото и най-близо до сърцето покривало, състоящо се от самозаблуда, безчувствие и безгрижие. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало - преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци...
...Да започнем с най-горното покривало.
1. Трябва да прекратим навреме привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Очи, уши, език - това са най-широките канали на греховната храна. Да ги пресечем чрез вътрешно уединение.
2. След това да се заемем с тялото: да му откажем не само удоволствията, но и презадоволяването му с храна и сън... Това именно извършва благоразумният пост.
3. Вътрешното уединение и постът облекчават душата в обръщането й към себе си. Но, влизайки в себе си, тя среща там страшно смущение, предизвикано от многогрижието и разсейването на мислите. Грижите ту за едно, ту за друго, ту за трето се трупат в сърцето и не позвоялват на душата да се заеме със себе си... Трябва да задушим тези грижи, да ги прогоним от душата и сърцето поне сега, през тези дни. Докато това не е направено, никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни... внимание и трезвеност...
4. ...Три или четири покривала са свалени. Сега ние стоим пред нашето сърце. Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването...
...Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива от нея зад много покривала... Тези покривала са: най-дълбокото и най-близо до сърцето покривало, състоящо се от самозаблуда, безчувствие и безгрижие. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало - преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци...
...Да започнем с най-горното покривало.
1. Трябва да прекратим навреме привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Очи, уши, език - това са най-широките канали на греховната храна. Да ги пресечем чрез вътрешно уединение.
2. След това да се заемем с тялото: да му откажем не само удоволствията, но и презадоволяването му с храна и сън... Това именно извършва благоразумният пост.
3. Вътрешното уединение и постът облекчават душата в обръщането й към себе си. Но, влизайки в себе си, тя среща там страшно смущение, предизвикано от многогрижието и разсейването на мислите. Грижите ту за едно, ту за друго, ту за трето се трупат в сърцето и не позвоялват на душата да се заеме със себе си... Трябва да задушим тези грижи, да ги прогоним от душата и сърцето поне сега, през тези дни. Докато това не е направено, никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни... внимание и трезвеност...
4. ...Три или четири покривала са свалени. Сега ние стоим пред нашето сърце. Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването...
Врати на покаянието - св. Теофан Затворник, том 1
...Средствата за нашия духовен живот, а именно: вяра, молитва, посещаване на светия храм и на светите служби, всестранно послушание, четене на Словото Божие и творенията на светите отци, разговори с опитни хора и богомислие, трезво внимание към себе си, физически труд, поклони, молитвено уединяване, опазване на сетивата, мълчание, въздържание, пост.
...послушание - това е живот в добри трудове, не по своя воля, но по съветите на други... безмълвие - вътрешен стремеж да бъдем непрестанно в сърцето си с Бога...
...Ето, казва той (св. Йоан Лествичник), превъзходна азбука за всички: пост, покайни сълзи, мълчание, бдение, труд, търпение в страданията, съкрушение, отлагане на житейските грижи във време на молитва, смирение, безмълвие, опазване на сърцето, съсредоточаване на мислите, смиряване на плътта и пр...
Първата група подвизи се отнася към тялото...
Да приучим стомаха на въздържание и пост, ръцете на труд, да обуздаем езика с мълчание, да не даваме свобода на очите всичко да виждат и на ушите всичко да слушат, да избягваме свободни или неприлични движения, прекомерен сън и угаждане на плътта... да не превръщаме грижите за плътта в похоти (Рим 13:14)...
Втората група подвизи се отнася към душата. Първо - да обърнем поглед към нашия вътрешен мир и да внимаваме върху себе си, да избягваме разсейване на мислите по различни работи и предмети. За да успеем в това, трябва да си спомняме часа на смъртта и последния съден ден...
Третата група подвизи се отнасят до установяване на нов порядък на работите и заниманията в нашия живот... И когато подреждаме нашия нов порядък на живота, трябва да помним две неща: да отстраняваме всички поводи и случаи, които биха възбудили страстта, от която страдаме, както и да не се страхуваме от това какво ще кажат хората за промяната на нашия живот, която не можем да скрием..."който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк. 8:38)
...да бъдем строги към плътта, без да се смущаваме от мнението на другите, да имаме страх Божий, да помним смъртта и съдния ден, да внимаваме върху себе си. Когато така се устроим, врагът не ще има достъп до нас. Ние ще бъдем като в укрепен град...
...Строгостта към себе си, свободата от осъждането на другите и страхът пред Божия съд са три меча с двойни остриета, против които не може да устои никакво вражеско изкушение...
...послушание - това е живот в добри трудове, не по своя воля, но по съветите на други... безмълвие - вътрешен стремеж да бъдем непрестанно в сърцето си с Бога...
...Ето, казва той (св. Йоан Лествичник), превъзходна азбука за всички: пост, покайни сълзи, мълчание, бдение, труд, търпение в страданията, съкрушение, отлагане на житейските грижи във време на молитва, смирение, безмълвие, опазване на сърцето, съсредоточаване на мислите, смиряване на плътта и пр...
Първата група подвизи се отнася към тялото...
Да приучим стомаха на въздържание и пост, ръцете на труд, да обуздаем езика с мълчание, да не даваме свобода на очите всичко да виждат и на ушите всичко да слушат, да избягваме свободни или неприлични движения, прекомерен сън и угаждане на плътта... да не превръщаме грижите за плътта в похоти (Рим 13:14)...
Втората група подвизи се отнася към душата. Първо - да обърнем поглед към нашия вътрешен мир и да внимаваме върху себе си, да избягваме разсейване на мислите по различни работи и предмети. За да успеем в това, трябва да си спомняме часа на смъртта и последния съден ден...
Третата група подвизи се отнасят до установяване на нов порядък на работите и заниманията в нашия живот... И когато подреждаме нашия нов порядък на живота, трябва да помним две неща: да отстраняваме всички поводи и случаи, които биха възбудили страстта, от която страдаме, както и да не се страхуваме от това какво ще кажат хората за промяната на нашия живот, която не можем да скрием..."който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели" (Марк. 8:38)
...да бъдем строги към плътта, без да се смущаваме от мнението на другите, да имаме страх Божий, да помним смъртта и съдния ден, да внимаваме върху себе си. Когато така се устроим, врагът не ще има достъп до нас. Ние ще бъдем като в укрепен град...
...Строгостта към себе си, свободата от осъждането на другите и страхът пред Божия съд са три меча с двойни остриета, против които не може да устои никакво вражеско изкушение...
сряда, 2 март 2011 г.
Врати на покаянието - св. Теофан Затворник, том 1
...Свети Димитрий Ростовски казва: "Който е изповядал греховете си на пълно, без да скрие нещо, който скърби заради тях, плаче и се разкайва, който има воля и твърдо намерение повече да не се връща към греха, а се пази от всеки грях, който се е потрудил чрез пост, молитва и други подвизи на благочестието да умилостиви Господа, който се е примирил с всички и с никого не е във вражда, той е готов достойно "да яде от хляба и да пие от чашата""...
...Нашето тяло трябва да бъде хранено. Органите на храненето са устата, гърлото и стомахът. Страстите, които нападат върху тая част, са: лакомията и пиянството. Средствата за защита на тая част са: въздържание и пост.
Нашето тяло осезава. Органите на сетивността са нервите със сетивата. Страстите, които нападат върху тая част, са много. Всяко сетиво има свое изкушение... Обща за всички е страстта към приятно раздразване на сетивата, или към чувствените удоволствия. Според светите отци, тази част трябва да се защити с т. нар. опазване на сетивата, особено на зрението и слуха, от всички съблазнителни впечатления, преди всичко чрез уединяване и избягване на срещи със съблазнителни предмети, порочни лица и места.
Тялото притежава движение. Органите на тази дейност са мускулите с ръцете и нозете. Страстите, които нападат върху тая част, са, от една страна, леността и сънливостта, а от друга - лекомислие, прекалена подвижност, страст към игрите и забавленията, неприличните танци, кавгите и побоищата. Средствата, с които трябва да се защитава тази част, са труд, поклони в определено време на деня, чинна правилност на движенията.
Тялото има език - орган на говора. Страстите, които го нападат, са: празнословие, сквернословие, осъждане, безсмислени спорове, кощунство. Средството, с което трябва да го защитим, е благоразумното мълчание.
... Съвкупността от тези средства се нарича от светите отци телесни подвизи...
...Да преминем към душата. Тук на първо място са въображението с паметта... Страстите, които смущават тая способност, са: мечтателност, расеяност или разпиляване на ума, фантазьорство - разпалвани чрез четене на безнравствени романи и празни разговори. Средството против тях е вниманието, или трезвостта и бодростта на духа.
След въображението следва разсъдъкът с разума, чиято работа е да разпознават всичко. Враговете, които действат върху тях неблагоприятно, са: празното любопитство, безогледното съмнение, гордостта, доверие само в себе си, немотивирана упоритост в мнението, липса на убеждения. Средствата за тяхна защита са: четене на Словото Божие и творенията на светите отци, разговори с опитни хора в духовния живот, собствено разсъждение в послушание на гласа на светата Църква.
Наред с разсъдъка стои волята - деятелната способност на желанията и начинанията. Страстите, които я измъчват, са: суетното многогрижие, груб егоизъм, своенравие, неподчинение, дързост и волност. Средство против тях е всестранното и разумно послушание, подчинение на законния ред - житейски, граждански, църковен и на този, посочен от духовния отец.
По-нататък в тоя ред стои вкусът - способност към естетически удоволствия. Страстите, които го овладяват, са: увлечение в модност, страст към контене, страст към увеселения, балове и танци. Средствата за негова защита са: сериозна музика, живопис, духовно пение, иконопис, посещение на музеи и храмове, които представляват пълно удовлетворение на потребностите на неразвратения вкус.
...Съвкупостта от тия средства съставлява кръга на духовните подвизи, чрез които ние прославяме Бога и в душите си...
Накрая, по-горе от душата е духът - сила, насочена към Бога и духовните неща. Враговете тук са: неверие, забравяне на Бога, безстрашие, изгаряне на съвестта, омраза към духовните неща, отчаяние. Средствата против тях са: вяра и предана любов към Бога, оживени от надежда и подтикващи към истински духовен живот, непрестанно насочване на ума и сърцето към Бога в топла и сърдечна молитва.
...Нашето тяло трябва да бъде хранено. Органите на храненето са устата, гърлото и стомахът. Страстите, които нападат върху тая част, са: лакомията и пиянството. Средствата за защита на тая част са: въздържание и пост.
Нашето тяло осезава. Органите на сетивността са нервите със сетивата. Страстите, които нападат върху тая част, са много. Всяко сетиво има свое изкушение... Обща за всички е страстта към приятно раздразване на сетивата, или към чувствените удоволствия. Според светите отци, тази част трябва да се защити с т. нар. опазване на сетивата, особено на зрението и слуха, от всички съблазнителни впечатления, преди всичко чрез уединяване и избягване на срещи със съблазнителни предмети, порочни лица и места.
Тялото притежава движение. Органите на тази дейност са мускулите с ръцете и нозете. Страстите, които нападат върху тая част, са, от една страна, леността и сънливостта, а от друга - лекомислие, прекалена подвижност, страст към игрите и забавленията, неприличните танци, кавгите и побоищата. Средствата, с които трябва да се защитава тази част, са труд, поклони в определено време на деня, чинна правилност на движенията.
Тялото има език - орган на говора. Страстите, които го нападат, са: празнословие, сквернословие, осъждане, безсмислени спорове, кощунство. Средството, с което трябва да го защитим, е благоразумното мълчание.
... Съвкупността от тези средства се нарича от светите отци телесни подвизи...
...Да преминем към душата. Тук на първо място са въображението с паметта... Страстите, които смущават тая способност, са: мечтателност, расеяност или разпиляване на ума, фантазьорство - разпалвани чрез четене на безнравствени романи и празни разговори. Средството против тях е вниманието, или трезвостта и бодростта на духа.
След въображението следва разсъдъкът с разума, чиято работа е да разпознават всичко. Враговете, които действат върху тях неблагоприятно, са: празното любопитство, безогледното съмнение, гордостта, доверие само в себе си, немотивирана упоритост в мнението, липса на убеждения. Средствата за тяхна защита са: четене на Словото Божие и творенията на светите отци, разговори с опитни хора в духовния живот, собствено разсъждение в послушание на гласа на светата Църква.
Наред с разсъдъка стои волята - деятелната способност на желанията и начинанията. Страстите, които я измъчват, са: суетното многогрижие, груб егоизъм, своенравие, неподчинение, дързост и волност. Средство против тях е всестранното и разумно послушание, подчинение на законния ред - житейски, граждански, църковен и на този, посочен от духовния отец.
По-нататък в тоя ред стои вкусът - способност към естетически удоволствия. Страстите, които го овладяват, са: увлечение в модност, страст към контене, страст към увеселения, балове и танци. Средствата за негова защита са: сериозна музика, живопис, духовно пение, иконопис, посещение на музеи и храмове, които представляват пълно удовлетворение на потребностите на неразвратения вкус.
...Съвкупостта от тия средства съставлява кръга на духовните подвизи, чрез които ние прославяме Бога и в душите си...
Накрая, по-горе от душата е духът - сила, насочена към Бога и духовните неща. Враговете тук са: неверие, забравяне на Бога, безстрашие, изгаряне на съвестта, омраза към духовните неща, отчаяние. Средствата против тях са: вяра и предана любов към Бога, оживени от надежда и подтикващи към истински духовен живот, непрестанно насочване на ума и сърцето към Бога в топла и сърдечна молитва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)