Слово 20. За смиреномъдрието

Из Добротолюбие, том 1

Какво е смиреномъдрие? То е да мислиш за себе си, че си грешник и не вършиш нищо добро пред Бога. Делата му са: мълчание, смятане на себе си за нищо, необичането да се спори, покоряването, гледането в земята, държането на смъртта пред очите, запазването от лъжата; да не си позволяваш празни беседи, противоречие към по-старшия и настояване на своите думи; понасяне на положението, ненавиждане на покоя, принуждаване себе си на труд и да не огорчаваш никого. Погрижи се, брате, да изпълниш това с точност, за да не стане душата ти жилище на всякаква страст и да не завършиш живота си безплодно навеки. Амин.
... Изследвай себе си, бедни, който си се кръстил в Христа и в Неговата кръв. Каква е тази смърт, с която Той е умрял? Ако ти вървиш по Неговите стъпки, то покажи ми това със своя нрав. Той е безгрешен, и като ти дава Себе Си за пример във всичко, е живял в нищета; ти не понасяш нищетата... Той понасял всякакъв вид подигравки, а ти и една подигравка не понасяш. Той не отвръщал (на злото), а ти не можеш да изтърпиш да не отвърнеш. Той не се гневил като страдал, а ти сам си в тежест на другите и се гневиш. Той бил подиграван, но оставал спокоен, а ти, без да ти се подиграват, се дразниш. Той бил смирен и призовавал при Себе Си грешниците, а ти нараняваш с думи тези, които те обичат. Той с радост понасял всичко, което му причинявали, а ти, дори като чуеш дребно оскърбление, се дразиш. Той бил кротък към падналите в грях, а ти се превъзнасяш над значително по-големите от тебе. Той предал Себе Си заради тези, които съгрешили пред Него, за да ги изкупи, а ти и заради тези, които те обичат, не можеш да се жертваш. Ето какво Той ти е дал, а ти какво Му върна?...
... Осъждането първо на себе си довежда до смиреномъдрие, отказването от своята воля заради ближния, когато това е разумно, е смирение. Чистотата - това е да се молиш на Бога. Да не осъждаш - това е любов. Дълготърпение - това е да не мислиш нищо лошо за ближния. Боголюбиво сърце е това, което не отвръща (на злото). Безмълвие е - да не питаш за това, което не те засяга. Нищетата е незлобиво сърце. Да владееш своите чувства е мир. Да понасяш (всичко) е кротост. Милостиня - това е да прощаваш. Всичко това се поражда от отсичане на своята воля.