Вътрешното състояние на сърцето

... Усилете вниманието си и вижте: ето че това, което ви занимаваше, се отдалечи, неговото място зае друго; то веднага беше заменено с трето; още преди да го видите, вече го замести четвърто, изтласкано на свой ред от пето и т.н. Един помисъл незабавно се сменя с друг и това е така бързо, че почти винаги нямаме възможност да си дадем сметка какво точно е преминало през главата ни. Тази подвижност на помислите не ни оставя не само в промеждутъците между занятията - например..., но и по време на тези занятия, колкото и важни да са те: и по време на молитва тук, в храма, или вкъщи, и по време на четене и дори на задълбочен размисъл. Обикновено наричат това мислене, но всъщност това е разпиляване на ума, или разсеяност и отсъствие на съсредоточерно внимание, което е така необходимо в делото на управлването на самия себе си. Ето това поставете като ПЪРВА черта на вътрешния си човек... Противоположно на това състояние у светиите е вниманието на ума, при което нищо не влиза самоволно в главата и не излиза от нея...
... Вгледайте се още по-внимателно, и ще различите в себе си под този смут на помислите в ума постоянна гриж в устройването на своя бит, която непрестанно разяжда душата като червей, тласка човека труженик от едно дело към друго, като го кара да се стреми все напред, поради недоволството му от всичко притежавано, и при вършенето на едно дело винаги му представя стотици други, сякаш неизбежни. Още с първото си събуждане от сън тази грижа обсажда душата ни и не ни дава нито да поседим на едно място, нито да поговорим с някого както трябва, нито даже да се нахраним спокойно, докато късно нощем не повали уморените за отдих, който на свой ред е смущаван от изпълнени с грижи сънища. Тази болест се нарича многогрижие и разяжда душата, както ръждата - желязото. Нея поставете като ВТОРА черта на онова, което е в нас. Противоположното на нея свойство на светиите е безгрижието, което не е нехайство, а е смирен труд - правилен в предаване на себе си и на участта си на промислящата за всичко Божия грижа. Средата между тях съставлява борбата на самонадеяната мисъл и грижа за себе си със смиреното предаване на себе си на Божия промисъл и грижа, при полагане на посилен свой труд.
Погледнете още по-дълбоко и ще видите вътре в себе си един пленник със свързани ръце и нозе, против волята си влачен насам и натам в самопрелъстяване (в самозаблуда), който обаче мисли, че се наслаждава на пълна свобода. Веригите на този пленник представляват пристрастията към различни лица и неща, които го заобикалят, от които ни е мъчно да се откажем сами и ни е болезнено да се разделим с тях, когато други хора ни ги отнемат... Това поставете като ТРЕТА черта на нашето вътрешно състояние - пристрастност. Противоположното на нея свойство на светиите е отчужденост от всичко, свобода на сърцето, вътрешна независимост...

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

Ето всичко, което ни предлага християнството, за пътя към спасението

1. Да познаваме и да помним християнското учение, чрез което ни се предават здрави понятия за всичко съществуващо и ни се посочва самият път към Царството - в заповедите;
2. да бъдем под действието на светите тайнства на Църквата, чрез които ни се даруват сили, потребни за живот и благочестие (2 Петр. 1:3);
3. да участваме във всички свещенодействия, молитвословия и чинопоследования на Църквата, както е положено по устав, за да разпалваме в себе си искрата на Божията благодат и да отблъскваме съблазните на света;
4. да поверим себе си на ръководството на законните пастири и духовни отци и да се подчиняваме на техните напътствени наставления.

Какво да правим с тези Божествени средства за спасение, за да се спасим?
Ето какво ще направим:

1. Да благодарим на Господа, Който така е благоволил към нас, да благодарим за това, че едва се раждаме и вече навлизаме в спасителната среда и намираме готово всичко необходимо за спасението ни, и - още преди да се опомним - вече се носим по спасителния път в общото течение на спасяващите се...
2. ... С целия си разум, с цялото си сърце и с всичката сила на душата си да предадем себе си на това Божествено устройване на нашето спасение, а именно:

а) да пазим непоколебима убеденост в истината на това устройване на спасението ни и в неотклонната му необходимост въобще за всички... не се поддавайте на съмнения и не позволявайте на дръзкото и гордо изследване да смути покоя на вашата вяра: защо е това и защо е онова? По-добре би било да е така или иначе. Отхвърляйте тези съблазни. Не сме ние първите... нека да замълчим и смирено да се покорим на всичко, като на устроено от Бога;
б) ...да прибавим още и съчувствие към цялото това устрояване, тоест така да се настроим, че сърцето ни да намира удоволствие и в достойното приемане на Светите Тайни, и във всяко богослужение и свещенодействие, и в слушането на проповядваните Божии истини, и във вниманието към ръководството и съветите на пастирите, и въобе във всяко дело, предписвано от Божия закон. Кой към каквото има съчувствие, него натам и го влече... Ето защо се случва така, че когато едни бързат за Църква, други отиват на театър, на бал или на разходка... Преселете сърцето си от тези суетни места в утешителната Божия област и там търсете и намирайте наслада и цялата пълнота на сърдечното задоволство. "Където е съкровището ви, казва Господ, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:21). Излиза, че където е сърцето, там е и съкровището. Какви съкровища предлага светът? - И струва ли си с тях да се осквернява сърцето, предопределено да бъде обиталище на Бога? Да не си помислят някои, че може да се съвместяват едното с другото! Не, не може, нашето сърце е едно и просто... За това, който е в света със сърцето си, той в Църквата е без сърце. И обратно, който в Църквата е със сърцето си, той в света е без сърце.
в) ревностно, без пропуски и без смесване изпълнение на всичко, което се изисква за делото на спасението. Щом като е едно, да бъде едно: ако искаш да се спасиш, придържай се към спасителните дела; а ако не искаш, както искаш - само знай, че не можеш да работиш и на Бога, и на мамона.

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник

Какво е светът?

Думата свят е име събирателно, обхващащо изброените от нас страсти...
...Ако се изследва умозрително, свят се нарича и съвкупността от отделно взети страсти, означавана общо с това събирателно име. И въобще, когато искаме да назовем страстите, наричаме ги свят, а когато искаме да ги различаваме по особените им наименования, ги наричаме страсти. Страстите са части от приемственото течение на света; и където се прекратяват страстите, там светът е мъртъв в своята приемственост.
И страстите са следните:

• привързаност към богатство, към това да се събират вещи;
• телесна наслада от която произлиза страстта на съпружеството;
• желание за почести, от което произлиза завистта;
• желание да се разпореждаме началнически;
• надменност поради благолепието на властта;
• желанието да изглеждаме добре и да се харесваме;
• търсене на човешка слава, която става причина за злопаметност;
• страх за тялото си;...

... И ще кажа по-кратко: светът е плътският живот и мъдруването на плътта.

Из "Простите истини на сърцето" Св. Теофан Затворник

Нашата молитва

 архимандрит Серафим Алексиев
Отец Йоан Кронщадски, като използува катехизисното определение на митрополит Филарет Московски, че "Молитвата е съзерцание на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно стоене на душата пред Него..., забравяне заради Него на всичко окръжаващо, храна за душата, въздух, светлина, животворна топлина, очистване на греховете, благо Христово иго и Негово леко бреме. Молитвата е постоянно съзнаване на своята немощ, или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство..., освежителен небесен дъжд, който напоява и оплодотворява почвата на душата..., очистване и освежаване на духовния въздух, просветляване на лицето, веселие на духа, златна верижка, свързваща творението с Твореца;бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота..., успех в делата..., утвърждаване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е дружба с ангелите и светците, които от века са угодили на Бога. Молитвата е изправление на живота, майка на сърдечното съкрушение и на сълзите, силна подбуда към милосърдни дела, безопасност за живота, унищожаване на страха пред смъртта, пренебрегване на земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на всемирния Съдия, на общото възкресение на мъртвите и на живота в бъдещия век. Тя е усилено старание за избавяне от вечните мъки, непрестанно просене на милост от Небесния Владика... Молитвата е отваряне на място в сърцето за Пресветата Троица, както е казано: Ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Йоан. 14:23)".
Св. Йоан Лествичник също възпява с вдъхновени думи величието, благородството и могъществото на молитвата. По неговите слова, които свободно предаваме, тя е духовно общение с Бога, средство за придобиване на прошка, благодат и спасение, мост за благополучно преминаване над вълните на изкушенията, извор на всички добродетели, храна за душата, просвещение за ума, секира, която отсича всяко отчаяние, майка на благодатните сълзи, защото те при молитва се раждат, и същевременно дъщеря на сълзите, понеже колкото повече умиление нахлува в душата на молещия се със сълзи, толкова повече се усилва молитвеният подвиг.  Като дава тия и подобни на тях определения на молитвата, св. Йоан Лествичник заключава, че молитвата е ангелско занимание, радващо душата.
Прекрасен химн на молитвата е изпял и св. Григорий Нисийски. Според него "молитвата е предпазна стража на целомъдрието..., обуздаване на високомерието, очистващо средство против злопаметството, премахване на завистта, унищожаване на неправдата, изправяне на нечестието. Молитвата е сила на тялото, обилие в семейството..., вярност в съпружеството, оръжие на пътуващите, страж на спящите, смелост на будните, плодородие на земеделците, спасение на плаващите. Молитвата е... почивка на отрудените, ободряване на скръбните, удовлетворение на радващите се, утеха на плачещите, венец на встъпващите в брак, тържество в деня на рождението, погребален саван за умиращите. Молитвата е събеседване с Бога, съзерцание на невидимото, несъмнена увереност в желаното, равночестност с ангелите, преуспяване в доброто, побеждаване на злото, изправяне на съгрешаващите, наслаждаване от настоящето, осъществяване на бъдещето."
Не по-малко възторжени определения на молитвата дава св. Йоан Златоуст. По неговите думи "молитвата е светлина за душата, истинско познаване на Бога, посредница между Бога и хората, лекар на страстите, цяр против болестите, мир за душата, небесна пътеводителка... насочена към самия свод на небето. Тя... духовно разсича въздуха... минава сонма на звездите, отваря вратите на небето, възлиза по-високо от ангелите... и като се издига над цялото творение, приближава се до недостъпната Троица. Там тя се покланя на Божеството, там се удостоява да бъде събеседница на Небесния Цар... там изявява своите желания и получава дарове, надвишаващи цялата видима природа. Молитвата е свещен пратеник към Бога, тя весели сърцето, успокоява душата, събужда страха от наказанията, желание за наследяване на небесното царство и учи на смиреномъдрие... С една реч, украсява човека с всичко добро и покрива душата му с различни добродетели като с разноцветно покривало".
Всички св. отци единодушно учат, че молитвата е най-висша привилегия на човека, понеже го свързва св Бога; че тя е чудотворен ключ, който може да отключва Божията небесна съкровищница; че тя е дивен дар Божий за отпадналия от Бога човек.