Покривалата на греха

из "Врати на покаянието" - св. Теофан Затворник, том 1

...Грехът оплита душата с много мрежи или се скрива от нея зад много покривала... Тези покривала са: най-дълбокото и най-близо до сърцето покривало, състоящо се от самозаблуда, безчувствие и безгрижие. По-горе от него и по-близо до душевната повърхност лежи разсеяността с многогрижието, след което идва най-горното покривало - преобладаването на плътта, изявено във външния ред на живота, наситен с грехове и пороци...
...Да започнем с най-горното покривало.
1. Трябва да прекратим навреме привичните дела и общуване, особено ония, чрез които се подхранва страстта към властване над другите. Очи, уши, език - това са най-широките канали на греховната храна. Да ги пресечем чрез вътрешно уединение.
2. След това да се заемем с тялото: да му откажем не само удоволствията, но и презадоволяването му с храна и сън... Това именно извършва благоразумният пост.
3. Вътрешното уединение и постът облекчават душата в обръщането й към себе си. Но, влизайки в себе си, тя среща там страшно смущение, предизвикано от многогрижието и разсейването на мислите. Грижите ту за едно, ту за друго, ту за трето се трупат в сърцето и не позвоялват на душата да се заеме със себе си... Трябва да задушим тези грижи, да ги прогоним от душата и сърцето поне сега, през тези дни. Докато това не е направено, никакви по-нататъшни действия върху себе си не са възможни или ще останат съвсем безплодни... внимание и трезвеност...
4. ...Три или четири покривала са свалени. Сега ние стоим пред нашето сърце. Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването...