...За да направим молитвословието си действително средство за възпитаване на молитвата, трябва така да го извършваме, че и мисълта, и сърцето да възприемат съдържанието на молитвите, които се съдържат в него. Ще посоча три най-прости начина за това:
1. Не пристъпвай към молитвословие без предварителна, макар и кратка, подготовка;
2. Не го извършвай как да е, а с внимание и чувство;
3. Не пристъпвай веднага след молитвите си към обичайните си занимания...
...Ще кажете: защо става така, че някои се молят толкова години по молитвеник и все още нямат молитва в сърцето си? Мисля, че е така, защото те полагат усилие да се обръщат към Бога само тогава, когато извършват молитвеното си правило, а през останалото време не си и спомнят за Бога...
... За това:
първо - необходимо е през целия ден по-често да се обръщаме от сърце към Бога с кратки молитви в зависимост от потребността на душата ни и от ежедневните дела. Например,
- ако започваш да правиш нещо, кажи: "Благослови, Господи"...
- ...Ако се надигне някоя страст, кажи: "Спаси ме, Господи, загивам!"
- Ако те налегне мракът на смущаващи мисли, викай: "Изведи от тъмница душата ми"
- Възможни са неправедни дела и грехът те влече към тях - моли се: "Настави ме, Господи, по Твоя път" или "Не давай да се поклатят ногата ми."
- Греховете те потискат и те тласкат към отчаяние - извикай като митаря: "Боже, бъди милостив към мене, грешния!"...
- ...Или просто често казвай "Господи, помилуй; Владичице, Богородице, помилуй ме; Ангеле Божий, пазителю мой свети, защити ме"
... Защото ако приемем за себе си като закон да изпълняваме тази апостолска заповед - да вършим всичко за слава Божия, даже ако ядем или пием (срв. 1Кор 10:31), то непременно при всяко дело да си спомняме за Бога, и не просто да си спомняме, а с внимателност и опасение да не би да постъпим в дадения случай погрешно и да не би да оскърбим Бога с някое свое дело...
...Но за да изпълнява душата както трябва и това, тоест вършенето на всичко за слава Божия, необходимо е да я настроим още от ранно утро, от самото начало на деня, преди човек да отиде по делата си и по своя работа до вечерта (срв.: Пс. 103:23). Такова настроение се постига с богомислие. И това е третият начин на обучение на душата към често обръщане към Бога. Богомислието е благоговейно размишляване за Божествените свойства и действия и за това, към какво ни задължава познаването им и тяхното отношение към нас - то е размишление за Божията благост, правосъдие, премъдрост, всемогъщество, вездесъщие, всезнание, за сътворяването и промисъла, за устрояването на спасението в Господа Иисуса Христа, за благодатта и Божието слово, за светите тайнства, за Небесното Царство... Най-подходящото и удобно време за това е сутрин, когато душата още не е обременена с множество впечатления и делови грижи, и точно - след утринната молитва...
...Ето трите начина, освен молитвеното правило, да научим душата молитвено да се възнася към Бога: да посвещаваме сутрин известно време на богомислие; да обръщаме всяко дело за слава Божия; и често да се обръщаме съм Бога с кратки молитви. Когато сутрин богомислието е извършено добре, то ще остави дълбоко настроение за помнене на Бога. Помненето на Бога ще накара душата да извършва внимателно всяко свое действие - и вътрешно, и външно и да го обръща за слава Божия. А едното и другото ще поставят душата в такова положение, че от нея често ще се изливат молитвени призовавания към Бога. Тези три: богомислието, вършенето всичко за слава Божия и честите призовавания са най-действените оръдия на умната и сърдечна молитва. Всяко от тях възнася душата към Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар