Вътрешното състояние на сърцето

... Усилете вниманието си и вижте: ето че това, което ви занимаваше, се отдалечи, неговото място зае друго; то веднага беше заменено с трето; още преди да го видите, вече го замести четвърто, изтласкано на свой ред от пето и т.н. Един помисъл незабавно се сменя с друг и това е така бързо, че почти винаги нямаме възможност да си дадем сметка какво точно е преминало през главата ни. Тази подвижност на помислите не ни оставя не само в промеждутъците между занятията - например..., но и по време на тези занятия, колкото и важни да са те: и по време на молитва тук, в храма, или вкъщи, и по време на четене и дори на задълбочен размисъл. Обикновено наричат това мислене, но всъщност това е разпиляване на ума, или разсеяност и отсъствие на съсредоточерно внимание, което е така необходимо в делото на управлването на самия себе си. Ето това поставете като ПЪРВА черта на вътрешния си човек... Противоположно на това състояние у светиите е вниманието на ума, при което нищо не влиза самоволно в главата и не излиза от нея...
... Вгледайте се още по-внимателно, и ще различите в себе си под този смут на помислите в ума постоянна гриж в устройването на своя бит, която непрестанно разяжда душата като червей, тласка човека труженик от едно дело към друго, като го кара да се стреми все напред, поради недоволството му от всичко притежавано, и при вършенето на едно дело винаги му представя стотици други, сякаш неизбежни. Още с първото си събуждане от сън тази грижа обсажда душата ни и не ни дава нито да поседим на едно място, нито да поговорим с някого както трябва, нито даже да се нахраним спокойно, докато късно нощем не повали уморените за отдих, който на свой ред е смущаван от изпълнени с грижи сънища. Тази болест се нарича многогрижие и разяжда душата, както ръждата - желязото. Нея поставете като ВТОРА черта на онова, което е в нас. Противоположното на нея свойство на светиите е безгрижието, което не е нехайство, а е смирен труд - правилен в предаване на себе си и на участта си на промислящата за всичко Божия грижа. Средата между тях съставлява борбата на самонадеяната мисъл и грижа за себе си със смиреното предаване на себе си на Божия промисъл и грижа, при полагане на посилен свой труд.
Погледнете още по-дълбоко и ще видите вътре в себе си един пленник със свързани ръце и нозе, против волята си влачен насам и натам в самопрелъстяване (в самозаблуда), който обаче мисли, че се наслаждава на пълна свобода. Веригите на този пленник представляват пристрастията към различни лица и неща, които го заобикалят, от които ни е мъчно да се откажем сами и ни е болезнено да се разделим с тях, когато други хора ни ги отнемат... Това поставете като ТРЕТА черта на нашето вътрешно състояние - пристрастност. Противоположното на нея свойство на светиите е отчужденост от всичко, свобода на сърцето, вътрешна независимост...

Из "Простите истини на сърцето" св. Теофан Затворник