За телесния и духовния пост

из "Покаяние и изповед" на сливенски митрополит Йоаникий

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в неядене на блажни храни. Това е само едната страна на поста - телесният пост, сам по себе си недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да  постят, трябва да знаят това и да го спазват. Едно от църковните песнопения при заговяване за Великия пост започва така:"Постящеся, братие, телесне, постимся и духовне", т.е. като постим, братя, телесно, нека постим и духовно.
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с желание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно, като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас."...

...Духовният пост включва в себе си въздържание от всяко зло, защото, както казва св. Ефрем Сириец:

• има въздържание на езика - да не се говори много и напразно; да владееш езика си и да не злословиш; да не обиждаш с дума и да не се кълнеш; да не клеветиш и празнословиш; да не критикуваш ближния и да не издаваш тайни; да не се занимаваш с това, което не е твоя работа!
• Има въздържание на очите - владей зрението си, да не скита погледът ти, внимателно гледай на всичко приятно, отвращавай се от всичко неприлично, не спирай око на съблазнителен образ, не бивай пленяван от телесна голота, не бивай привличан от плътска красота.
• има въздържание от раздразнителност - владей гнева си, не се разпалвай бързо, пази спокойствие.
• Има въздържание от слава - владей духа си, не желай известност; не се превъзнасяй; не мечтай за похвала, не бъди надменен, не търси слава.
• Има въздържание в помисъл - не клони към измамни размисли, отбягвай възбудителни мисли, не се наслаждавай от такива неща, сразявай ги със страх Божий.
• Има въздържание в храна - владей себе си и не предиряй в храната; не се лакоми за обилни и скъпи гозби, не яж безразборно, а само в определено време; не превръщай в лакомия апетита към различни храни, не се предавай на духа на чревоугодието.
• Има въздържание в пиенето - владей себе си и бягай от гуляи; не се наслаждавай от приятния вкус на виното, не пий вино без нужда; не издирвай различни напитки; не се увличай от удоволствието да пиеш изкусно приготвени смесици; не употребявай без мярка не само вино, но ако е възможно дори и вода.
• Има въздържание и в пожеланията - владей чувствата си, бягай от порочното сластолюбие; не гледай снизходително на чувствени възбуди; не клони към сладострастни помисли; не се увличай от това, което поражда ненавист; никога не изпълнявай волята на плътта; обуздавай всички страсти чрез страх Божий.

Истински въздържател е онзи, който силно желае безсмъртните блага във вечността...

...Колко много грехове помрачават живота на някои вярващи, които мислят за себе си, а не рядко и други ги считат за истински християни. Такива грехове са рожба на незнание, понякога нежелание или немара да се узнае Божият закон. Има грехове на недоглеждане в себе си и невнимание, естествена последица от разсеяност на ума, поради лекомислено или злоумишлено и упорито нежелание и небрежност по въпроси на вярата и благочестието. Има грехове на устата поради несъобразяване с никакви правила; грехове на каприза и своенравието, необуздано от властта на ума и силата на волята; грехове на нерадението и леността, рожба на безгрижие и забрава на високите подбуди и цели. Има и грехове на чувствеността, която не търпи никакво лишение и която се страхуваме да оскърбим с въздържание; грехове на нетърпението, което никога не мислим да объздаваме; грехове на самолюбието и тщеславието, свойствени на нашата префинена гордост и собствено достойнство...