Кои са бедни духом?
"Бедният - тълкува митрополит Филарет Московски - няма нищо, а всичко очаква от другите и като милостиня си изпросва необходимото за живота: храна, дрехи, жилище." Тъй е и с бедните духом. Те си спомнят, че нямат вече райско жилище, от което са изгонени заради греховете си; че нямат вече райската дреха на светостта, от която са се лишили заради грехопадението, че нямат райската храна от дървото на живота, за което са станали недостойни. И, като си спомнят това, те се виждат в плачевното си състояние - без добродетели, без духовни богатства, застрашени да умрат от вечната греховна смърт! И като съзнават това, те като последни бедняци, смирено прибягват към богатия Бог и си изпросват за духовно жилище - Църквата Христова, за духовна дреха - благодатта на Христа, защото, които в Христа се кръщават, в Христа се обличат (Гал. 3:27), за духовна храна - всяко слово, излизащо от Божиите уста... Само онзи, който се съзнава като беден духом, може смирено да проси и получава духовни блага от Бога...
Смирението е основа на християнския добродетелен живот
Иисус Христос е поставил бедността на духа, т.е. смирението, в началото на Своите блаженства, защото от смирението започва духовният живот, обогатяването с благодат и истинската добродетелност. Човекът е изгубил рая и трябва да се издигне пак до него. Ако той тръгне по пътя на гордостта, загубен е, защото пак ще падне, провален от гордостта, както първия път чрез гордост отпадна от райското блаженство... Св. Йоан Златоуст нарича смирението основа, на която може да се изгради без опасност всичко друго, което е добро и спасително. "Ако тази основа липсва, макар някой в своя живот да се възвиси до небето, всичко това лесно ще се разруши и ще има лош край."... Без други добродетели, само с искрено смирение, човек може да се спаси. Но без смирение, с каквито и други добродетели да се кичи човек, не може да постигне спасение на душата и вечно блаженство... Разбира се, не са без значение другите добродетели. Но те добиват стойност само ако пред тях се постави смирението. Иначе, сами по себе си те са нули, докато смирението само по себе си е единица. Нареждай колкото щеш нули в живота си! Няма ли пред тях единица, те са без значение!...
"Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (1 Петр. 5:5)
... Но който се гордее, че има, който си въобразява, че е богат и че от нищо не се нуждае, без да знае, че е "злочест и клет, сиромах, сляп и гол" (Откр. 3:17), как той ще получи? А такива са горделивите. Не че те са богати! И те са бедни като всички други люде, които са изпъдени от рая. Но те имат гордост, която ги заслепява и кара да си мислят, че са богати и че за това няма защо да се унижават да просят.
...Който мисли, че е богат, не чувства нужда; който не чувства нужда, не проси; който не проси, не получава, според думите на апостола: "Нямате, защото не просите" (Иак. 4:2). "... Онзи, който не проси от Бога благодат, не е способен и да я приеме, понеже сърцето му е заключено."
В що се състои смирението?
Св. Антоний Велики отговаря на този въпрос така: Смирението се състои в това - човек да признава себе си грешен, неизвършил никакво добро пред Бога; грижливо да пази мълчание; да се смята за нищо; да не натрапва своето слово на другите; да отхвърля собствената си воля; да обуздава зрението си; да има смъртта пред очите си; да се въздържа от лъжа; да не произнася празни думи; да не противоречи на по-старите; търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби."...
Авторството на 3-тия том на кн. Нашата Вяра, Надежда и Любов, а именно "Нашата Любов", откъдето е горният цитат е само архим. Серафим (Алексиев). Впрочем това са три отделни книги, които някои издатели са обединили. ,
ОтговорИзтриване