Душеполезни поучения на преподобния старец Амвросий Оптински

Въпрос: "Как да се живее?"
Отговор: "Да живеем без да скърбим, без да осъждаме, без на никого да досаждаме и на всички - моите почитания."
* * *
... от преподобния Марк Подвижник, който казва: "Когато искаш да разрешиш нещо труднопостижимо, търси какво е угодно на Бога за него, и ще намериш полезното решение..."
* * *
Въпрос: "В книгата на Варсануфий Велики пише: хвърли немощта си пред Бога. Какво значи това?"
Отговор: "Когато те нападнат помисли и нямаш сили да се бориш, тогава кажи: "Господи, Ти виждаш моята немощ, аз нямам сили да се боря, помогни ми!"
* * *
Старай се във всичко да постъпваш по Божиите заповеди и помни, че Господ присъства и вижда разположението на сърцето ти. Като изпълняваш послушанието, смятай, че ти е възложено от Господа, чрез човека, и от усърдието при изпълнението му зависи твоето спасение.

За послушанието

Веднъж при преподобни Исидор дошъл един от учениците на известен монашески наставник да го пита по важен въпрос, свързан с монашеството. Докато говорели, настъпила нощта и излязла буря. Мълниите и гръмотевиците били ужасни. Без да обръща внимание на това, ученикът се готвел да се връща при своя старец. Свети Исидор и останалите монаси го канели да нощува при тях, описвали му колко опасно е в такава дъждовна нощ да преминава през реката, която макар и не дълбока, била твърде бърза. Въпреки всичко гостът оставал непоколебим. „моят наставник ми нареди да се върна непременно днес, как мога да не изпълня нареждането му“ – казал той и се простил с тях.

Преподобни Исидор и останалите монаси излезли да го изпратят. Когато стигнали до реката, ученикът свалил горните си дрехи, вдигнал ги над главата си и тръгнал към другия бряг. Монасите, като го гледали, потрепервали при всяка вълна, която го заливала. Но ученикът преминал бурната река благополучно и като си облякъл дрехите, поклонил им се и продължил към своя старец. Преподобни Исидор и останалите братя го благословили, като се удивлявали колко е велика силата на всяка добродетел.

В каквото и звание да се намира човек, едно от най-важните му задължения е да се подчинява на началството. Не бива да търсим каквито и да било извинения за нашата непокорност.

Из „Училище за благочестие“ том 1

Из "Православният път към спасението и източните и окултните мистически учения" йерей Владимир Елисеев

До колко са опасни психологически тщеславието и гордостта, ако се развиват безпрепятствено, добре е показано от свещеник Александър Елчанинов в книгата му "Записки": "Да се опитаме да очертаем главните етапи на развитието на гордостта от лекото самодоволство до крайното душевно помрачаване и пълната гибел.
Отначало това е само заетост със себе си, почти нормална, съпроводена с добро настроение, преминаващо често в лекомислие. Човек е доволен от себе си, често се смее, подсвирква си, тананика, щрака с пръсти. Обича да изглежда орогинален, да поразява с парадокси, да остроумничи, проявява особени вкусове, капризен е в храната. С желание дава съвети, намесва се дружески в чужди дела и неволно разкрива изключителния си интерес към себе си с такива фрази (прекъсвайки чуждата реч): "Вижте какво ще ви кажа..." или "Не, аз знам по-интересен случай...", или "Аз имам навика..." или "Придържам се към правилото...".
Говорейки за чуждата мъка, някои безсъзнателно казват за себе си така: "Аз бях така потресена, че и до сега не мога да дойда на себе си." Едновременно с това налице е огромна зависимост от чуждото одобрение, от което човек ту внезапно разцъфва, ту посърва и става кисел. Но като цяло в този стадий настроението остава жизнерадостно. Този вид егоцентризъм е присъщ на младостта, макар че се среща и в зряла възраст.
Човек е щастлив, ако на този стадий се сблъска със сериозни грижи, особено за другите (женитба, семейство), работа, труд... Ако това не стане, болестта се развива по-нататък.
Появява се искрена увереност в собственото си превъзходство. Често това се изразява в неудържимо многословие... Егоистичната природа на многословието изобщо не се намалява от това, че то понякога е на сериозна тема. Гордият човек може да говори за смирението и мълчанието, да прославя поста и да дискутира въпроса кое е по-висше - добрите дела или молитвата.
Увереността в себе си бързо прераства в страст да командва. Той посяга на чуждата воля (без да понася ни най-малко посегателство спрямо своята), разпорежда се с чуждото внимание, време и сили, става нагъл и нахален. Неговата работа е важна, чуждата е дреболия. Той се захваща с всичко и се меси във всичко. На този етап настроението на гордия се разваля. В своята агресивност той естествено среща противодействие и отпор - появява се раздразнителност, упоритост, свадливост. Той е убеден, че никой не го разбира, дори неговият духовник. Сблъсъците със "света" се изострят и горделивецът прави своя окончателен избор - неговото "аз" е против хората, но още не е против Бога.
Душата става тъмна и хладна, в нея се заселват надменността, презрението, злобата и ненавистта. Помрачава се умът, различаването на добро и зло се обърква, понеже се заменя с различаването на "мое" и "немое". Такъв човек не се подчинява на нищо. Той е непоносим във всяка компания. Неговата цел е да прокара своята линия, да посрами и порази другите. Той алчно търси известност, дори и скандална, отмъщавайки на света, че не е бил признат от него и търсейки реванш. Ако е монах, той оставя манастира, където всичко за него е непоносимо и търси собствени пътища. Понякога тази сила за самоутвърждаване е насочена към постигане на материални блага, кариера, обществена и политическа дейност, а понякога, ако има талант - към творчеството. И тук, благодарение на своя устрем, горделивецът може да постигне някои победи. На тази почва се създават разколите и ересите.
На края на последното стъпало човек скъсва връзката си и с Бога. Ако преди това е вършил грях поради немирство и бунт, сега си разрешава всичко и грехът не го измъчва, понеже е станал навик. Ако в този стадий му е леко, то му е леко с дявола и по тъмните пътеки. Състоянието на душата е мрачно, безпросветно, самотата е пълна, но заедно с това убеждението в правилността на своя път и чувството на пълна безопасност са искрени, въпреки че черните крила ги носят към гибел.
Междувпрочем, такова състояние твърде малко се отличава от полудяването.
Гордият и в този живот пребивава в състояние на пълна изолация (непрогледна тъмнина).  Как само беседва или спори той! Или изобщо не чува това, което му говорят, или чува само онова, което съвпада с неговите възгледи. Ако пък му казват нещо, което не съвпада с неговите мнения, той се ядосва като от лична обида, подиграва се и яростно отрича. В окръжаващите той вижда само онези свойства, които сам им е натрапил, така че дори в похвалите си остава горд, затворен в себе си и непроницаем пред обективното.
Ето как се потвърждава дълбочината на определението на преп. Йоан Лествичник: "Гордостта е крайна недъгавост на душата."
Гордият търпи поражение по всички фронтове.
Психологически - мъка, мрак, безплодие.
Морално - самота, секване на любовта, злоба.
От богословска гледна точка - смърт на душата, която предхожда телесната смърт, геена още приживе.
Физиологически и патологически - нервно и душевно заболяване.
В заключение естествено е да поставим въпроса как да се борим с болестта и какво да противопоставим на гибелта, която грози поелите по този път. Отговорът произтича от същината на въпроса - смирение, послушание пред обективното и послушание по следните стъпала: към любимите хора, към ближните, към закона на света, към обективната правда, към красотата, към всичко добро в нас и извън нас, послушание към Божия закон и накрая - послушание към Църквата, към нейния устав, заповеди, тайнствени въздействия..."
...Светителят Игнатий Брянчанинов казва: "Всичко, което правим извън евангелското учение и законоположение, непременно създава у нас вредно впечатление. Всяко дело, дума и помисъл - както благи, така и зли, непременно поставят в нас съответния си печат. Това трябва добре да се знае."

За чистата молитва

из Добротолюбие, том 5
Св. Нил говори: подвизавай се да правиш глух и ням своя ум по време на молитва и тогава ще можеш да се молиш както трябва. Блажен е умът, който по време на молитва опазва себе си без образи и без мечтаиня.
Св. Василий Велики казва: "Добра молитва е тази, която действено внедрява в душата помисъла за Бога.
Божието вселяване е да имаш в себе си Бог, вкоренен чрез помненето, когато това помнене не се прекъсва от земни грижи и умът не се смущава от неочаквани движения на страстите. Боголюбивите като бягат от всичко, отиват при Бога."
Когато душата се разединява с Божествената благодат и се съчетава с греха, настъпва истинска духовна смърт.

Св. Иван Рилски - най-великият български чудотворец

... И днес стават чудеса, защото "Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки" (Евр. 13:8), стига да имаме очи да ги видим и сърце да ги приемем. Благодарим на Бога за Неговата милост. Той промисля за всеки и никой на Страшния съд няма да може да каже: "Не знаех!..." Дните на човека са малко и всеки миг за него може да е последен. Затова стресни се, о, душо още сега и заработи за своето спасение! Утре, може би, ще бъде вече късно!

Христина Николова

Из "Назидавайки с любов" том 3, св. Теофан Затворник

Също към това водят множество други, нищожни на вид, но силни по увличащата си сила дела и навици. Това са лъжливият срам, заради който се скриват делата на вярата и се показва само светскост и свободна независимост от всякакви ограничения, откритото пристрастие към новото и гласното неразположение към старото без различаване, излишните претенции, проявявани от онези, които са признати за образовани, без да се вниква в свойствата на тяхната образованост, пристрастието към модите, забавите, остроумията, насмешливостта, карикатурите, празнословието, губенето на време и прочее... всичко това са дебни навици, но тъй като те се забелязват най-много в кръга на видимите неща, то пораждат подражание и по такъв начин навлизат в живота и го управляват, а като се и изразяват в различни правила, съставят кодекса на законите на света или са основополагащи за общественото мнение. Къде не може да се чуе например: така е прието... какво ще кажат? Това е остаряло... сега са други времена и прочее? Очевидни предразсъдъци, от които обаче никой не се старае и не счита за необходимо да очисти себе си.

Как да достигнем до блаженството да срещнем Господа?

1. Преди всичко се покайте. Помнете, че в духовния живот без покаяние нищо не може да се направи. Каквото и да търсите, началото на всичко ще бъде покаянието... без покаяние не трябва нищо да се предприема в нашите духовни търсения, каквото и да направите без него, всичко ще е напразно....
2. След това, като постоянно опазвате неизменно чувството си на покаяние, устройте за себе си такъв начин на живот и поведение, че на всяка ваша крачка или при всяко ваше движение  да бъде преобразяван във вниманието ви нашият Господ и Спасител. Такъв ред ще се устрои от само себе си и във вас ако:
а) Всичко, което правите, правите за слава на Господа и Спасителя, правите заради Христа... въобще всяко действие... Тъй като няма и минута, през която ние да не сме заети с някакво дело, то като се устроите така в делата си, вие всяка минута се срещате с Господа, като обръщате в негова слава всичките си дела. Да изпълните това и да получите плод от него можете още по-лесно, ако правите това:
б) в реда на ежедневните си дела поставете молитвените чинове - и църковните, и домашните, и въобще приемете като закон да бъдете строги изпълнители на всеки устав на Светата Църква до последната йота, без празни мъдрувания и криви тълкувания, в простотата на сърцето...
в) Ако след това промеждутъците от оставащото време изпълните с четене на Писанията за Господа или със слушане на беседи за Него, или със съкровени разкази за Него и за великото дело на спасението, извършено от Него на земята, то сами ще видите, че нито вътре във вас, нито отвън няма да остане нищо, което да не носи в себе си напомняне за Господа, да не Го предначертава пред вашето внимание, да не извежда духа ви за среща с Него...
3. ... Под труда на посвещаване всичките си дела на Господа трябва да се утвърждава устремеността на всичките желания на душата ни единствено към Господа; под изпълняването на всички молитвословия или участието в богослуженията трябва да се поражда в сърцето съчувствие само към Господа и към онова, което е Господне...

Из "Назидавайки с любов" св. Теофан Затворник, том 3

Сегашното обществено мнение решително гони и преследва всичко християнско. И щом някой започне да проявява усърдие към Божиите дела, възстава срещу него и с език, и на дело. Това не е тайна за вас и вие го знаете, но проумейте какво е това мнение и се изпълнете с мъжество против него, като знаете, че то е погрешно, непостоянно, ненадеждно, временно; и че има друго мнение, което се образува в кръга на смирените Божии раби, тихо и без шум преминава сред тях, възлиза на небето и там се приема от всички, угодили на Бога, и се запечатва от Самия наш Господ. Тези мнения някога ще застанат едно срещу друго пред лицето на всички твари. И ние предварително знаем, че мнението на грешния свят няма да устои на съда; а мнението на Божиите раби ще бъде оправдано и ще удържи победа.
Като мислите за това, братя, бъдете мъжествени и да крепне сърцето ви. Не се поддавайте на страх и колебания за това, какво ще кажат, когато се утвърждавате в доброто намерение - да се откажете от светските обичаи, проникнати с езически дух и противоположни на Христовия Дух.